Търсене в текстове за 'Южен полюс'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 339 резултата от 162 текста с корен от думите : 'Южен полюс'.

1. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Счита се, че наука и изкуство трябва да бъдат две съвършено противоположни полюса в културното развитие на човечеството.
Нашата епоха вярва, че е налучкала правилния път, когато държи изкуството колкото е възможно по-далече от науката. Счита се, че наука и изкуство трябва да бъдат две съвършено противоположни полюса в културното развитие на човечеството. Мисли се, че науката трябва да ни очертае един колкото е възможно по-обективен образ на света, трябва да ни покаже действителността в огледало, или с други думи: Държейки настрана всякакъв субективен произвол тя трябва да се придържа чисто към даденото. За нейните закони меродавен е обективния свят, на него трябва тя да се подчинява. Тя трябва да взема мярката на истинното и погрешното само от обектите на опитността.
към текста >>

2. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ние виждаме веднага в тази теоретична философия противоположния полюс на Гьотевата философия.
Това става най-ясно там, където Кант говори за значението на идейния свят. За него идеите не са нищо друго освен по-висшите единици, които умът е създал. Например умът довежда психическите явления в определена връзка; разумът, като способност за образуване на идеи, обхваща тогава тази връзка така, като че тя изхожда от една душа. Обаче за самата вещ това няма значение, то е само средство за ориентиране за нашата познавателна способност. Това е съдържанието на Квантовата теоретична философия, доколкото то може да ни интересува тук. Ние виждаме веднага в тази теоретична философия противоположния полюс на Гьотевата философия. Според Кант дадената действителност бива определена според самите нас; тя е такава, защото ние си я представяме така. Кант прескача същинския теоретико-познавателен въпрос. При навлизането в своята критика на разума той прави две стъпки, които не оправдава, и от тази грешка страда цялата негова философска постройка. Той поставя веднага разликата между субект и обект, без да пита, какво значение има въобще, когато умът предприема разделянето на две области на действителността /тук познаващият субект и познатият обект/. След това той се старае да установи взаимното отношение на тези две области чрез понятия; и това отново без да пита, какъв смисъл има едно такова установяване.
към текста >>

3. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия.
Форледер няма никакво предчувствие за светогледа, в който живееше Гьоте. Да полемизираме с него би било съвсем безполезно за мене, защото ние говорим на различни езици. Колко ясно е неговото мислене, се вижда в това, че при моите изречения той никога не знае, какво се разбира с тях. Например аз направих една забележка към Гьотевото изречение: "Щом човекът забелязва предметите около себе си, той ги разглежда по отношение на себе си и с право. Защото цялата негова съдба зависи от това, дали те му харесват или не му се нравят, дали го привличат или го отблъскват, дали са полезни или вредни за него. Този съвсем естествен начин да се гледа на нещата и да се съди за тях, изглежда толкова лесен, колкото и необходим..... Една далеч по трудна работа поемат върху себе си онези, чийто стремеж към познание на предметите на природата за самите тях и в техните отношения помежду им ги кара да наблюдават и да изследват това, което е, а не това, което доставя удоволствие." Моята забележка гласи: "Тук се вижда, как Гьотевият светоглед е точно противоположният полюс на Кантовия. За Кант не съществува въобще никакъв възглед върху нещата, каквито са те в себе си, а само как те се явяват по отношение на нас. Гьоте счита този възглед като съвършено второстепен начин да се поставяме в отношение с нещата."
към текста >>

4. НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Напротив неговият духовен живот се състои в едно непрестанно движене насам и нататък между двата полюса на познанието, между знанието и виждането.
От факта, че по неговия сетивен живот човекът е една вещ между вещите и че той може да стигне до по-висшето познание само тогава, когато извърши своето преобразувание като сетивно същество в по-висше същество, следва, че той никога не може да замени едното познание с другото. Напротив неговият духовен живот се състои в едно непрестанно движене насам и нататък между двата полюса на познанието, между знанието и виждането. Ако се затвори за виждането, тогава той се отказва от същността на нещата; ако би искал да се затвори за сетивното познание, той би се лишил от нещата, чиято същност иска да познае.
към текста >>

5. СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА GA_18_1 Загадки на философията

Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
При него, когото Хердер считаше за един от най-великите мислители след Платон, се вижда нагледно борбата на 18-тото столетие с душевния импулс на по-новото време. Ние ще налучкаме приблизително мислите на Хемстерхуис, когато изкажем следното: Ако човешката душа би искала да разглежда света чрез нейната собствена сила, без външни сетива, пред нея би се простирал образът на света в един единствен миг. Следователно тогава душата би била безкрайна в безкрайното. Ако душата не би имала никаква възможност да живее в себе си, а би изоставена само на външните сетива, пред нея би бил светът в безкрайната времева разпростряност. Тогава душата, без да има съзнание за себе си, би живяла в морето на сетивната безграничност. Между тези два полюса, които никъде не се осъществяват, а разграничават като възможности душевния живот, живее действително душата: Тя прониква тяхната безкрайност с безграничността.
към текста >>

6. ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ GA_18_1 Загадки на философията

Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед.
Това е противоположният полюс на Кантовия светоглед. При Кант природата е изцяло в човешкия дух; при Гьоте човешкият дух е изцяло в природата, защото самата природа е дух. Само съобразно с това разбиране за нас става понятно, когато Гьоте разказва в своята студия "Въздействие на по-новата философия": "Кантовата Критика на чистия разум... лежеше вън от моя кръг. Аз присъствах въпреки това на някой разговор върху тази книга и с известно внимание можах да забележа, че стария главен въпрос се възобновява, а именно, колко много допринася за нашето духовно съществуване нашето себе и колко много външният свят? Аз никога не съм разделял двете и когато философствах по мой начин върху нещата, аз вършех това с несъзнателна наивност и действително вярвах, че виждам пред очите си моите мнения". В това схващане на становището на Гьоте спрямо Кант не трябва също да ни заблуди, че първият е изказал някои благоприятни съждения върху кьонигсберския философ.
към текста >>

7. РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ GA_18_1 Загадки на философията

Начинът на мислене на Щирнер, като противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите.
Начинът на мислене на Щирнер, като противоположен полюс на този на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е едно явление, което трябваше да възникне с известна необходимост в по-новото развитие на светогледите. Фактът на себесъзнателния Аз застана рязко пред неговия дух. За него всяко творение на мисълта се яви така, както митичният образен свят може да се яви на един мислител, който иска да схване света само в мисли. Пред този факт за него изчезна всяко друго съдържание на света, доколкото то показва една връзка със себесъзнателния Аз. Той представи себесъзнателния Аз съвършено изолирано.
към текста >>

8. МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД GA_18_2 Загадки на философията

Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел.
Като един противоположен полюс на това философско мнение стои сред новото развитие на светогледите онова на Карл дю Прел. Той принадлежи към онези духове, които дълбоко са почувствали недостатъчността на възгледа, който намира единствения начин на обяснение на света в естественонаучния начин на мислене, станал нещо привично за много хора. Той обръща вниманието на това, как при своите обяснения този начин на мислене греши против своите собствени твърдения. Нали, изхождайки от своите резултати, естествената наука трябва да допусне, "че ние въобще не възприемаме обективните процеси на природата, а само техните въздействия върху нас, че ние не възприемаме трептенията на етера, а светлината, не трептенията на въздуха, а звуци. Следователно ние имаме, така да се каже, един субективно изопачен образ на света; само че това не нанася никаква вреда на нашето практическо ориентиране, защото това изопачаване не е индивидуално и то протича по един постоянен закономерен начин". "Материализмът като естествена наука сам е доказал, че светът се простира вън от границите на това, което нашите сетива могат да доловят; той е подкопал своята собствена основа; той е отрязал клона, върху който сам е стоял.
към текста >>

В това възгледът на дю Прел е противоположният полюс на онзи на охарактеризираните философи на съзнанието, които вярват, че в обсега на съзнанието е даде същевременно и обсегът на това, върху което човек може да философства.
Дю Прел иска да признае правото за едно изследване на свръхсетивното само на онзи, който не търси човешката душа и нейната същност в областта на сетивното. Той вижда главното изискване в тази насока в това, да бъдат показани прояви на душата, които доказват, че съществуването на душата не действа само тогава, когато тя е свързана с тялото. Чрез тялото душата се проявява в сетивното съзнание. В явленията на хипнотизма, внушението, сомнамбулизма се вижда обаче, че душата влиза в действие, когато сетивното съзнание е заличено. Следователно обсегът на душевния живот достига по-далече от този на съзнанието. В това възгледът на дю Прел е противоположният полюс на онзи на охарактеризираните философи на съзнанието, които вярват, че в обсега на съзнанието е даде същевременно и обсегът на това, върху което човек може да философства. За дю Прел същността на душевното трябва да се търси вън от кръга на това съзнание. В неговия смисъл, ако наблюдаваме душата тогава, когато тя стигне да проявява дейност без обикновения сетивен път, тогава имаме доказателството, че тя е от свръхсетивно естество. Към пътищата, по които може да стане това, принадлежи, според мнението на дю Прел и на мнозина други, освен наблюдението на горецитираните "анормални" душевни явления също и спиритизъм. Не е необходимо тук да разгледаме мнението на дю Прел относно тази област. Защото, в какво се състои основната черта на неговия възглед, това се вижда също, когато хвърлим поглед върху неговото становище към хипнотизма, внушението и сомнамбулизма.
към текста >>

9. 08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА GA_25 Философия, космология, религия

Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера. Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза. През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>

10. 14. Принципи 85-87 GA_26 Мистерията на Михаил

Когато срещу съновидното съзнание застава Имагинативното съзнание като негов друг полюс, човек съзира, че в неговото изживяване н присъствува втората Йерархия.
86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по един хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света. Когато срещу съновидното съзнание застава Имагинативното съзнание като негов друг полюс, човек съзира, че в неговото изживяване н присъствува втората Йерархия.
към текста >>

Когато срещу това сънно съзнание застава Инспиративното съзнание, като негов друг полюс, тогава човек съзира, че в неговото изживяване присъствува първата Йерархия.
87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съединено с духовната Същност на света. Когато срещу това сънно съзнание застава Инспиративното съзнание, като негов друг полюс, тогава човек съзира, че в неговото изживяване присъствува първата Йерархия.
към текста >>

11. 56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество? GA_26 Мистерията на Михаил

Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата.
Вземайки под съображение това, че Земята съдържа сили, които не попадат в областта на сетивата, можем да говорим за "духовната земя" като противоположен полюс на физическата. Тогава се получава, че като волево същество човекът живее с "духовната земя", а като мислещо същество той наистина живее сред физическата Земя, но като та кова мислещо същество не живее с нея.
към текста >>

12. 59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света GA_26 Мистерията на Михаил

И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат. При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин. И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
към текста >>

13. 61. 2. Памет и Съвест GA_26 Мистерията на Михаил

Другият полюс излъчва сили от вътрешността на Земята.
Другият полюс излъчва сили от вътрешността на Земята. В него царува нередовност. Вятър и състояние на времето, гръмотевици и светкавици, земетресения, изригвания на вулкани отразяват тези вътрешни процеси на Земята.
към текста >>

14. V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика) GA_28 Моят жизнен път

Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
Анатомията и физиологията стъпка по стъпка си пробиваха път към тази сетивно-свръхсетивна форма. И в това пробиване на път най-напред по един все още много несъвършен начин погледът ми се спря на тричленността на човешкото същество, за която – след като я бях изследвал в тишина в продължение на тридесет години – започнах да говоря открито едва в книгата си „Върху загадките на душата“. Първо ми стана ясно, че в частта от човешката организация, в която формирането е ориентирано главно към нервите и сетивните органи, сетивно-свръхсетивната форма също се изразява най-силно в сетивно възприемаемото. Организацията на главата ми се стори тази, в която сетивно-свръхсетивното също става най-силно видимо в сетивната форма. Организацията на крайниците затова пък трябваше да разглеждам като тази, в която сетивно-свръхсетивното е най-скрито, така че в нея, оформяйки човешкото тяло, се проявяват силите, действащи в природата, външна за човека. Между тези полюси на човешката организация ми се струваше, че стои всичко, което се изразява ритмически: дихателната система, кръвообращението и т.н.
към текста >>

15. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
към текста >>

16. XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер GA_28 Моят жизнен път

Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията – живота по време на сън.
Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията – живота по време на сън. Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения живот на съзнанието в съня не както в будно състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до съзнанието не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния живот.
към текста >>

17. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Благодарение на това, че сетивният свят сам разкрива своята същност именно в сетивното възприятие, за познанието се открива противоположният полюс: да отдаде дължимото на духовното в цялото му своеобразие, несмесено с нищо сетивно.
Благодарение на това, че сетивният свят сам разкрива своята същност именно в сетивното възприятие, за познанието се открива противоположният полюс: да отдаде дължимото на духовното в цялото му своеобразие, несмесено с нищо сетивно.
към текста >>

18. XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд GA_28 Моят жизнен път

Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
Така имах читателския кръг на „Списанието“, в чиито духовни потребности трябваше да намеря своя път. В „Свободното литературно общество“ имаше членове, които очакваха точно такива неща, тъй като досега им бяха предлагани точно определени неща. Във всеки случай те не очакваха това, което бих желал да им дам от най-съкровената си същност. Обликът на „Свободното литературно общество“ се определеше и от това, че то трябваше да образува нещо като противоположен полюс на „Литературното общество“, в което тон даваха такива личности като например Шпилхаген.
към текста >>

19. XXXII. Теософия и антропософия GA_28 Моят жизнен път

Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание. Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман. По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили. Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>

20. XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г GA_28 Моят жизнен път

В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност.
В Берлин и Мюнхен беше необходимо да се развиват двата противоположни полюса на антропософската дейност. В антропософията идваха хора, които не откриваха това, което търсеха душите им като духовно съдържание нито в естественонаучния светоглед, нито в традиционните догми. В Берлин можа да се сформира клон на Обществото и аудитория за публичните лекции само от кръга на личности, които отхвърлят всичко, възникнало в светогледите като противоположност на традиционните вярвания. Защото привържениците на мирогледите, основаващи се на рационализма, интелектуализма и т.н. намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея.
към текста >>

Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс.
Характеризирайки Берлин и Мюнхен като двата противоположни полюса на антропософската дейност, не искам да кажа нищо за ценността на единия или другия полюс. Просто тук се проявяваха различия сред хората, които следваше да се вземат предвид при работата, но по рода си те бяха с равнозначна стойност – най-малкото нямаше никакъв смисъл да бъдат преценявани от гледна точка на стойността.
към текста >>

21. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука.
Но по отношение на Духовната наука трябва да кажем: Ако и тези резултати да събуждат опровержения на резултатите на Духовната наука от всички точки по този начин, все пак можем да кажем, че днес съществува от друга страна една дълбока нужда, един дълбок копнеж хората да чуят нещо за онези области, за които Духовната наука говори. Същевременно се е родил един дълбок копнеж и той съществува по един съзнателен начин в една група от хора, копнеж за духовните истини. У по-голяма част от хората този копнеж дреме под повърхността на съзнанието, така да се каже, но той ще се прояви все повече и повече. Нуждата от резултатите на Духовната наука ще нарасне все повече и повече. Можем да кажем, че този копнеж, тази нужда за резултатите на Духовната наука се явява като едно странично явление наред с удивлението, с предаността към постиженията на естествената наука. Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука. Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
към текста >>

22. 4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край.
Така ние трябва да бъдем наясно, че всичко, което действува върху човека, го преорганизира. Такъв е също случаят, когато разгледаме много точно човешкия организъм: човекът фактически е преорганизиран от силите, с които идва в допир, които трябва да му въздействуват по околния път чрез неговия аз. При това ние виждаме още нещо: Когато разглеждаме човека, как той застава в света, за да стане това, което може да стане чрез говора, начина на мислене и себесъзнанието, ние го обхващаме така да се каже за единия полюс, за единия край. Но ние трябва да го обхванем и на другия край. Това съвсем не е лесно, когато искаме да го проникнем с мисълта. Но фактически необходимо е да обхванем човека и на другия край.
към текста >>

Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса.
Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса. Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н. Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна. Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост. Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа. При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна.
към текста >>

23. Х.Астралният свят (продължение) GA_92 Езотерична космология

В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

24. ХІІІ. Логосът и Словото GA_92 Езотерична космология

Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели. Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. "Субективно всемирното" става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>

25. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта.
В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало. След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв. Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>

26. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/ GA_93 Легендата за храма

Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса.
Какъв характер всъщност имаше оплодяващият принцип в жената, това, което оплождаше женската природа на физическото поле? Онова, което въздействаше в женската натура като семе, беше мъжкото и то беше духовното, мъдростта. Жената даваше веществеността, духът даваше формата. Изграждането на физическото поле е реализирана мъдрост. В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло. Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност. Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол.
към текста >>

27. Х. Астралният свят (продължение). GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
В миналото половите органи (размножителните сили) и органът на гласа (създаващия словото) бяха обединени. В съществото на човека се появиха два полюса, където по-рано нямаше нищо друго освен един единствен орган. Отрицателният полюс (животното) и положителният полюс (божественото) някога бяха обединени и се разделиха.
към текста >>

28. ХІІІ. Логосът и Словото. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията.
Съществуването на това имагинативно съзнание е отговорът на безкрайните философски дискусии върху обективната природа и реалността на света и то е опровержението на всички чисто субективни философи, например такива като Беркели. Два полюса на битие и на живот са съществени за еволюцията. “Субективно всемирното” става обективна вселена; човекът напредва първо от субективното към обективното и накрая ще бъде отведен от обективното към субективното чрез развитието на Духа-Себе (Манас), Духа-Живот (Буди) и Духа-Човек (Атма).
към текста >>

29. Влияния от други светове върху Земята GA_98 Природни и духовни същества

Но то трябва да има насрещен полюс, такива хора трябва да ядат повече захар.
Трябва ли, понеже е правилно, да препоръчаме на човека да яде по-малко захар, за да стане самоотвержен? » Истината не е така удобна. Хората биха искали твърди правила, които да пасват за всички обстоятелства – един вид определен маршрут. Има хора, които имат склонност чрез душевната и духовната си конституция лесно да се изгубват в определена благочестива форма на самоотрицание. Това е нещо добро, то им помага да достигнат до най-висшите блаженства на познанието. Но то трябва да има насрещен полюс, такива хора трябва да ядат повече захар. За да могат да стоят твърдо на Земята, трябва да им се дава захар. Други винаги изтъкват себе си, те са противоположното на смирената природа. На тях може да се препоръча въздържане от захарта. Така виждате, че, изхождайки от антропософията, трябва да придобием способността да станем всестранни, а не по абстрактен начин бързо да стигаме до преценки.
към текста >>

30. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме.
Всички вие знаете, че към кръга на германските богове спада и Вотан-Один като един вид най-висше божество, след него е Тор и неговата дъщеря Трут, чието окултно значение разгледахме. Спряхме се също и на Тир, който е божество на войната, но много особен бог на войната, и който съответствува на по-южните Марс или Арес, до степента, че вторникът (нем. Dienstag) като Тирстаг или Тиустаг (нем. Tyrstag или Tiustag) е посветен на това божество. Странно е, че се разказва и за други духовни същества, които играят определена роля в процесите, разиграващи се между германските божества и се споменава едно особено божество, или казано по-точно божествено семейство, това на Локи, което е поставено в особени отношения към Тир. Както знаете окултните основи бяха изнесени пред членовете на дружеството "Безант" този Локи, който стои до останалите нордически божества, произхожда от онези огнени сили, чиито южен произход описахме. Нордическите божества произлизат от свързването на огнения елемент от юг със студения мъглив елемент от север, но в лицето на Локи виждаме едно по-древно божество или поне наследника на едно по-древно божество, един вид божество на огъня.
към текста >>

31. Съдържание GA_104 Апокалипсисът на Йоан

През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия.
Те ще поставят началото на животинско-подобната, на злата раса: След отварянето на печатите лицето на човека ще изразява това, което той носи в сърцето си. Ние разглеждаме миналото като една велика школа на любовта, чрез която търсещият човек минава по пътя си към Христос, истинският носител на светлината. Събирателният образ на Ной и духовният Адам. При всяко отваряне на първите 4-ри печата, се появява конят 7 символът на човешката интелигентност. При отварянето на 5-я печат, в бели дрехи се появяват онези, които са определени да одухотворят Земята, понеже единствено те са разбрали мисията на Земята. През Шестата културна епоха ще се появи полюсът, който е противоположен на интелигентността: Братски общности от всички нации в смисъла на църквата от Филаделфия.
към текста >>

32. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

другият полюс това е днешният Марс.
Но както на Стария Сатурн кръгообразното движение беше спряно от Лъва, както на Стария Юпитер, или на Старото Слънце, това стори Скорпионът, приблизително същото стана и с водните кълба на Марс. Днешният Марс е едно повторение на Старата Луна. Той стои на същото място, докъдето се простираше Старата Луна. Той е другата част от Старата Луна. Едната част това е нашата Луна, която представлява, бих казал, отпадъчният продукт; а живата част, т.е. другият полюс това е днешният Марс. В известен смисъл Марс отговаря на третата степен от нашето планетарно развитие: Старата Луна. По същество той е едно течно тяло. И на тази Стара Луна или, ако предпочитате другото име, Стария Марс към човека беше присъединено астралното тяло, а това означава: първичното съзнание. Според състава на своето тяло, тогавашният човек беше изграден от Марсовата субстанция, или Лунната вода. Както днес човешкото тяло е изградено от Земните субстанции, така и тогава човешкото тяло беше изградено от огън, въздух и вода.
към текста >>

33. 10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос. Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи.
към текста >>

34. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път.
Следователно онова, което одухотворява човека от неговата външна страна, което одухотворява неговото физическо тяло, то можеше да стигне до особено високо развитие под такива влияния. Нека сега се запитаме, кое трябваше да се развие у онези народи, които поеха другия път? На този въпрос трябва да отговорим: у тях трябваше да се развие едно изтънчаване на душевния живот. Ето защо опитайте се да потърсите понятието на съвестта в древни времена у онези народи, които току що Ви охарактеризирах, които одухотворяваха така да се каже външното тяло. У тях Вие не ще намерите понятието на съвестта. Това понятие възниква у народите, които вървяха по южния път, които минаха по този южен път. У тях се раждат тънките изживявания на душата; при тях вътрешният душевен живот е обогатен с понятия и идеи, така щото накрая можа да се развие до онова богатство, което и днес буди удивление, до древната, тайнствена херметическа наука на древните египтяни. Мъдростта на египтяните, която е така много почитана от всички, които позна ват тези неща, можа да се развие само, защото сред това народово течение се разви вътрешният душевен живот. Всички изкуства, мъдростта, които трябваше да се развият в хората отвътре, всички те се проявиха у това течение на развитието на човечеството. Така ние виждаме, че сред това човешко течение се отдаваше по-малко значение на одухотворяването на външното тяло, а напротив се обръщаше по-голямо внимание на одухотворяването на вътрешните сили на душата, на тяхното все по-голямо префинване.
към текста >>

35. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса.
Да си поставим въпроса: защо постигането на самопознание е така трудно? Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>

Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения.
Човекът е твърде сложно същество. Ако възнамеряваме да говорим истината за неговия вътрешен живот, за живота на душата му, в самото начало още не трябва да гледаме на него като на нещо просто и елементарно. По-скоро трябва да имаме търпението и волята да проникнем по-дълбоко в чудната структура, в тази организираност от божествено-духовни сили, позната ни като Човек. Преди да изследваме естеството на самопознанието, пред нас се явяват два аспекта на живота на човешката душа. Както магнитът има северен и южен полюс, както са поляризирани в света светлината и тъмнината, също така в душевния живот на човека има два полюса. Тези два полюса стават очевидни, когато наблюдаваме едно лице, поставено в две противоположни положения. Да предположим, че наблюдаваме някого изцяло потънал в съзерцание на някаква поразителна красота или силно впечатляващо природно явление.
към текста >>

Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение.
Без да мисли, той кипва от яд и отвръща като удря лицето, което го е обидило. Свидетели сме на проява на сили, произтичащи от гняв, проява на импулс на волята и лесно е да си представим, че ако това действие беше предшествувано от мисъл, нямаше да е необходимо да се нанася удар. Представихме две противоположни дела. При едното имаме само създаване на умствена картина, един процес, от който отсъствува всяка съзнателна воля; във второто нямаме размисъл, никакво формиране на умствена картина, а се дава непосредствен израз на един импулс на волята. Тук са дадени двете крайности на човешката душа. Първият полюс е: изцяло отдаване на съзерцание, на размисъл, в която волята не участвува; вторият полюс е подтикващата сила на волята без разсъждение. Тези факти се разкриват просто при наблюдение на външния живот.
към текста >>

Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>

И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>

Това обаче са само двата полюса.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>

Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
Два полюса съществуват в човека: животът на наблюдение и на създаване на умствени картини и импулсите на волята. И човекът е свързан по съвсем противоположен начин към тези два полюса. Това обаче са само двата полюса. Целият живот на душата се движи в различни нюанси между тези два полюса и ние ще се доближим до неговото проумяване, като свържем този микроскопичен душевен живот с онова, което знаем като по-висшите светове.
към текста >>

От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата.
От казаното досега научихме, че животът на образуване мисловни картини е единият от полюсите на живота на душата. Този живот на мисълта е нещо, което изглежда нереално за материалистично настроените умове. Не чуваме ли често да се казва: "О, умствените картини и мислите са само умствени картини и мисли! " С това се подразбира, че ако някой има парче хляб или месо в ръцете си, това е реалност, а мисълта е само мисъл, защото не се яде. Защо се казва това? Защото, което човек нарича свои мисли, се отнася към онова, което са действително мислите, така както сянката-образ се отнася към истинската вещ.
към текста >>

Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден. Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта.
към текста >>

Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека.
Между тези два полюса този на волята, който е буден през нощта и този на интелекта, който е буден денем, се намира сферата на естетичните оценки, която непрекъснато съществува у човека. През деня човек не е напълно буден в краен случай само най-прозаичните, педантичните индивиди са винаги напълно будни в будния живот. Трябва да сме способни да мечтаем мъничко даже през деня, когато сме будни; трябва да можем да се отдаваме на насладата от изкуството, на поезията или на друга дейност, която не се отнася изцяло до грубата действителност. Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън.
към текста >>

По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
Тези, които могат да се отдават по този начин, правят връзка, която може да оживи и засили цялото съществуване. Отдаването на такива мисли е подобно на сънуване в будно състояние. Добре знаете, че сънищата идват по време на сън; това са истински сънища, сънища, които проникват другото съзнание при сън. Това е нещо, от което човешките същества имат нужда също и денем, ако не искат да водят един сух, празен, нездрав буден живот. Сънуването става по време на спане през нощта и не се изисква доказване на това. По средата на двата полюса на нощното и дневното сънуване се намира състоянието, което може да се изрази във фантазия.
към текста >>

Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят.
Така ние разбираме какъв огромен напредък означава фактът, че Христос живя три години на земята в специално подготвено тяло, за да може Той да бъде видим с физически очи. Чрез това, което се случи през тези три години, хората са били подготвени да виждат Христос, Който ще се движи между тях и етерното тяло, Който ще участвува в земния живот така истински и действително, както правеше това физическият Христос в Палестина. Ако хората наблюдават такива случки с незамъглени сетива, те ще узнаят, че има едно етерно тяло, което ще се движи из физическия свят, но ще знаят, че то е единственото етерно тяло, което може да действува във физическия свят, както действува човешкото физическо тяло. Само в едно отношение то ще се различава от физическото тяло че може да бъде на две, три, даже на стотици и хиляди места в едно и също време. Това е възможно само за етерна, не и за физическа форма. Това, което ще се осъществи в човечеството при този напредък е, че двата полюса, за които говорих интелектуалният и моралният, все повече и повече ще стават един; те ще се обединят. Това ще се случи, понеже в течение на близкото хилядолетие хората ще осъзнаят присъствието на Етерния Христос в света; те все повече и повече ще бъдат проникнати в будния си живот от прякото въздействие на Доброто от Духовния свят. Докато в днешно време волята е заспала през деня и човек може да и въздействува непряко посредством мисълта, в течение на следващите хилядолетия чрез силата, която отсега нататък действува в нас под ръководството на Христос, ще стане така, че и в будно съзнание постъпките на хората пряко ще произвеждат добро.
към текста >>

36. 14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

В бъдеще ще трябва да се знае че, така както светът......../липсва малко текст/.......свят, така също една област на съдба го прониква от обратния полюс.
Следователно трябва да се основе една наука за Мистерията на Голгота. В бъдеще ще трябва да се знае че, така както светът......../липсва малко текст/.......свят, така също една област на съдба го прониква от обратния полюс. Тази област на съдбата едва, се забелязва все още днес. Тя ще трябва да се проучва в бъдеще така пълно, както и областта на природата. И когато човек проучи това ще знае, че в тази област на съдбата той е обвързан с мъртвите. Човек ще знае, че тази област, която е обща за нас с мъртвите, е същевременно областта на Христос. Христос слезе на земята, за да разгърне своето влияние чрез Мистерията на Голгота, за да сподели с човешките същества на земята онова, което ние имаме общо с мъртвите, дотолкова, доколкото мъртвите са деятелни в земната сфера.
към текста >>

На другия полюс е крайността, която всички т.нар.
Именно, че те могат да оформят този земен живот според земните закони. Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар. идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война. Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>

37. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 май 1910 г. Двете сили в бъдещата еволюция на човечеството: свободната воля и Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Ако то се разиграва в полюса на любовта, ние можем да помогнем, ако сами разгърнем в себе си силата на любовта; ако то се разиграва в полюса на светлината, ние ще помогнем, ако по някакъв начин породим в Космоса онази светлина, която би могла да отстрани мрака вътре в нас.
Накратко: Ние извличаме лечебните средства или от нашето обкръжение, от сгъстената светлина, или от собствената си душа, от акта на любовта и саможертвата. Ние се свързваме с това, което има своето дълбоко оправда ние в Кармата на Земята; ние се свързваме от една страна със светлината, и от друга с любовта. Всички земни процеси и събития са едно равновесие между светлината и любовта. Всяко нарушаване в това равновесие е начало на болест. Ако то се разиграва в полюса на любовта, ние можем да помогнем, ако сами разгърнем в себе си силата на любовта; ако то се разиграва в полюса на светлината, ние ще помогнем, ако по някакъв начин породим в Космоса онази светлина, която би могла да отстрани мрака вътре в нас.
към текста >>

38. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.
Човечеството трябваше да поеме в себе си тази Карма, защото човекът можеше да стигне до свободата само по този начин. Свободата възниква единствено тогава, когато човек сам вложи в своя земен Аз най-висшия смисъл. Защото Азът, който човек би имал, ако в края на Земното развитие би получил всичко даром от духовния свят, не би бил свободен; в този случай нещата щяха да бъдат предопределени. Първоначално беше предвидено, всички блага от Земното развитие да се предоставят на човека. Но човекът можеше да постигне свободата, само ако към този първоначален Аз, той би съумял да прибави и един друг, податлив на грешки и заблуждения Аз, способен на непрекъснати колебания между полюсите на злото и доброто, но и на непрекъснати пориви към изгарящия въпрос за смисъла на Земното развитие.
към текста >>

39. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото.
По друг начин стояха нещата с втория ученик на Заратустра. Той прие онези тайни, които се отнасят до хода на времето, а наред с тях и онова, което се намесва с цялата противоположност на двата си полюса в еволюцията като стълкновение между старото и новото. Обаче Заратустра пожертвува и за този ученик една част от своята собствена същност, така че в съответната си инкарнация, този втори ученик също получи жертвата на Заратустра. Следователно, докато индивидуалността на Заратустра остана непокътната, обвивките и бяха отделени от него, обаче поради обстоятелството, че бяха проникнати от една толкова могъща индивидуалност, те не се разпаднаха, а запазиха своята цялост. Този втори ученик, който прие мъдростта на Времето а не мъдростта на пространството получи в определен момент от своята инкарнация етерното тяло*9 на Заратустра, което той пожертва също както своето астрално тяло. И този прероден Заратустров ученик е не друг, а Мойсей. Още в ранната си детска възраст Мойсей получи запазеното етерно тяло на Заратустра.
към текста >>

40. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг!
Те не представят забележителни разлики за делото на Архаи, Арханглои и Ангелои. От това ниво на Властите духовните същества упражняват творческо влияние върху по-плътните елементи на човешкото същество. На тях дължим езика, идеите на дадена епоха, на Духовете на времето, на Духовете на народите, на Архаите, на Архангелоите. Но това, което живее в светлината и въздуха, в климата на даден район влияе също така и на човешкото същество. Живеещото на Екватора човечество е различно от това, което живее в полярните райони. Никак не можем да се подпишем под тезата, представена от един немски професор по философия в една доста разпространена книга, според която най-важните цивилизации са се развили в зони с умерена температура, защото в противен случай големите цивилизационни основатели биха умрели от студ на Северние полюс или изнемогнали от жега на Юг! Но в същото време бихме могли да кажем, че въздействието на различния климат, хранене и други фактори от този род влияят върху човека. Външните условия, в които живее един народ - например в планинските долини или в една обширна планина - не са без ефект върху характера му. Тук виждаме действието на природните сили върху цялата човешка конституция. И както знаем от духовната наука, че природните сили не са нищо друго освен израз на духовните свръхестествани същества, би трябвало да кажем: свръхестествените духовни сили действат в природните явления, чрез които въздействат върху човека. Ние бихме могли да си представим едно разделение между Архаи и Власти и да кажем: Ангелоите, Архангелоите и Архаите действат върху човека без да използват все още природните сили; те използват само това, което действа по душевен начин върху човека: езика, идеите на епохата и т.н.
към текста >>

41. Лекция шеста GA_126 Окултна история

И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот. И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>

42. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост.
Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование. По тази причина всичко, участвуващо във формирането на костната система, протича по начин макар че това трябва да става така, че да бъде изцяло съобразено с Аза та последни костите да бъдат носители и опора на такъв един организъм, в който кръвните пътища да протичат по правилен начин, и човешкият Аз да има в тяхно лице свой инструмент. Бих желал да зная кой не би надникнал в човешкия организъм с най-голямо удивление и не би казал: пред мен се възправя това, което е преминало през най-много преобразования, през най-много стъпала, което трябва да е започнало от най-долното стъпало на храносмилателния процес, и през много, много епохи накрая се е възкачило до костната система; и в крайна сметка така се е формирало, че да може да бъде стабилен носител, стабилна опора на Аза. Когато човек осъзнае как тенденцията на Аза се проявява дори във формирането на отделните кости, така че накрая човекът да може да стане носител на Аза, тогава кой няма да бъде изпълнен с възхищение пред този строеж на човешкия организъм, така, че да може да каже: разгледаме ли този човек, то пред себе си имаме като че ли двата полюса на физическото битие, дадени ни в лицето на кръвната система, която в най-силна степен се подава на детерминиране, и в лицето на костната система, която е най-подчертано вътрешно здрава, най не се подава на промени, която най-силно е навлязла в състояние на неопределяемост. В тази костна система на човека физическото устройство намира своя засега последен израз своето крайно заключение, докато в кръвната система физическото устройство на човека в известен смисъл поема едно ново начало на днешното стъпало на своето съществувание. Погледнем ли нашата костна система, можем да кажем: в лицето на тази костна система отдаваме почит на последното стъпало на човешкото физическо устройство. А погледнем ли кръвната система, то можем да кажем: в нея виждаме началото на нещо, което е могло да започне, едва след като всички останали системи на това човешко устройство са били предварително налице. За костната система можем да кажем: първата нейна предпоставка под формата на една мека основа трябва да е била налице, преди да могат да се вгнездят жлезите, защото чрез костните сили жлезите трябва да бъдат поставени на съответните им места, а така също да бъдат поставени нервните и кръвоносните пътища. Най-старата силова система в човешкия организъм имаме в лицето на костната система, и поради това тази костна система лежи в основата на цялото ни устройство.
към текста >>

И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
към текста >>

43. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>

Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е. процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот. Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>

Така и тук имаме двата противоположни полюса.
Защото вие разбирате, че подходящи изрази надали биха могли да бъдат намерени за всички тези неща, непознати за обикновеното човешко съзнание, представляващи се обаче на ясновидското съзнание като вид най-фини процеси на отлагане на сол. И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие.
към текста >>

Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип.
бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса. Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли.
към текста >>

Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли.
Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот. Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
към текста >>

Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
към текста >>

В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси.
Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания. И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна. Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
към текста >>

Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли.
И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност. За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот. Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си. И как бихме могли да не прозрем това та нали нашите мисли са най-вътрешното, което притежаваме, онова, чрез което, за нормалното съзнание, ние най-силно се затваряме в себе си, докато със своите чувства, дори за нормалното съзнание, ние заставаме на границата между вън и вътре, а със своите волеви импулси ние така силно се противопоставяме на външния свят, че при обикновени обстоятелства човек не може да познае сам себе си в своите волеви импулси!
към текста >>

44. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Също както магнитът има северен полюс и южен полюс, както във външния свят светлото и тъмното се явяват като главни отсенки на светлината, така и душата има, така да се каже, два душевни полюса на нейното съществуване.
Също както магнитът има северен полюс и южен полюс, както във външния свят светлото и тъмното се явяват като главни отсенки на светлината, така и душата има, така да се каже, два душевни полюса на нейното съществуване. Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на живота. Една такава жизнена ситуация възниква тогава, когато виждаме, да речем, един човек, стоящ на улицата, потопен напълно в съзерцаването на едно красиво, величествено, необикновено природно явление. Ние виждаме как той не помръдва нито ръка, нито крак, как почти не отвръща поглед от природното явление или от предмета, който му прави впечатление и който той наблюдава, а забелязваме, че той е ангажиран с вътрешните образи на това, което вижда пред очите си. Ние казваме: Той е потънал в съзерцание, представя си заобикалящия го свят. Това би било едно положение, на което бихме искали да се спрем.
към текста >>

Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на живота.
Също както магнитът има северен полюс и южен полюс, както във външния свят светлото и тъмното се явяват като главни отсенки на светлината, така и душата има, така да се каже, два душевни полюса на нейното съществуване. Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на живота. Една такава жизнена ситуация възниква тогава, когато виждаме, да речем, един човек, стоящ на улицата, потопен напълно в съзерцаването на едно красиво, величествено, необикновено природно явление. Ние виждаме как той не помръдва нито ръка, нито крак, как почти не отвръща поглед от природното явление или от предмета, който му прави впечатление и който той наблюдава, а забелязваме, че той е ангажиран с вътрешните образи на това, което вижда пред очите си. Ние казваме: Той е потънал в съзерцание, представя си заобикалящия го свят. Това би било едно положение, на което бихме искали да се спрем.
към текста >>

Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>

Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>

Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

Това обаче са само два полюса.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>

Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>

Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот.
към текста >>

И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>

И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло.
Така ние виждаме великия, мощен напредък в това, че на Христос беше необходимо да ходи три години в едно добре подготвено физическо тяло, за да стане видим за сетивните очи. Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, който ще ходи в етерно тяло, който ще може да действува също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност. Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, не обаче и за една физическа форма. И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото действие на доброто в духовните светове. Докато сега волята спи през деня и човекът, общо взето, може да действува косвено чрез представите, в течение на следващите хилядолетия ще става все повече така, че чрез това, което от нашите дни нататък действува в човечеството и което идва от Христос, действията на човека ще стават все по-правилни.
към текста >>

45. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата.
към текста >>

Чувствата стоят по средата между тези два полюса.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси.
към текста >>

46. Съдържание GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята. Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>

47. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>

48. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура.
За интимните истини, съдържащи се в думите прераждане и карма, ще може да бъде показано твърде малко с помощта на схематични изображения. В научни съобщения ще може да бъде докладвано твърде малко за тях. Отговорът на въпроса как хората ще стигнат до това, че убеждението в прераждането и кармата е обосновано, се намира в изучаването и вникването в нещата, както направихме това вчера. Така че за да могат идеите за прераждането и кармата да бъдат приети от човечеството, ще е необходим и противоположният полюс – противоположното на общоприетото в съвременната култура. Наложително е това задълбочаване да се осъществи на една истинска антропософска почва. Дори и да не може да се отрече, че понякога схематичните представяния могат да се окажат от полза за разбирането на основни истини с помощта на разсъдъка, все пак трябва да кажем: Най-важното в антропософията е насочването към законите, действащи в душевните глъбини, към това, което действа вътрешно с помощта на душевните сили по начин, подобен на този, по който действат външните физически закони във времето и пространството.
към текста >>

49. 7. ШЕСТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система.
С това ние се опитахме да опишем, как се ражда всъщност една такава планетна система. Външният свят познава твърде малко от раждането на една такава планетна система, физическата наука познава твърде малко от това; защото тази физическа наука си представя също, че една планетна система се ражда от един вид етерно натрупване на вещество, но странно пренебрегва се най-първият принцип, който би трябвало да важи във всяка естествена наука. Колко че сто се разказва на децата в училище не зная, дали това става така тук във Вашата страна, но в средна Европа на децата се разказва, как в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникване на света /днес тези неща са малко поизменени, обаче това не е важно при разглеждането на принципа/, как една първична материя започва да се движи кръгообразно и тогава от нея се отделят отделните планетни тела. И за да разберат децата това нагледно, пред тях се демонстрира един експеримент, от който може да се види, колко лесно се ражда една планетна система. От едно маслено вещество се образува една голяма капка, която плува върху водата, след това в екваториалната област се прави изкуствено един кръг и се прокарва през капката олио с тънък хартиен картон; отгоре се забива една игла, която преминава от единия полюс до другия, след това започва да се върти и ето: от тази капка олио изкуствено се ражда чрез откъсване една малка миловидна планетна система. Напълно в смисъла на Кант-Лапласовата теория за възникването на света от голямата капка олио се отделят по-малки такива, които се въртят около останалата в средата по-голяма капка, която представлява Слънцето. Какво по-естествено, освен да се представи на младото поколение едно нагледно доказателство, че това е могло да се случи също някога в голямото мирово пространство. Обаче при това се допуска една огромна грешка, която не би трябвало да се допуска никога в естествената наука. При никой експеримент, който се прави, не би трябвало да се забравят определени условия. Онзи, който забравя условията, без които не може да се роди един експеримент, той не описва правилно нещата от гледна точка на естествената наука.
към текста >>

50. 8. СЕДМА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна.
В следващите часове ние още ще чуем, защо кометата показва опашка и ядро именно под влиянието на това привличане на вредните астрални сили. Тя привлича към себе си все повече и повече такива сили, кога то минава през планетната система. Излизайки от другата страна, тя носи със себе си натрупаните около нея вредни астрални вещества докато излезе вън от областта на планетната система, тогава тя изхвърля тези астрални вещества вън в мировото пространство, образува се като силов център, без да има нужда от триизмерното пространство, отново на другия полюс, събира отново вредните астрални вещества и ги хвърля от другата страна. Така щото трябва да считаме живота на кометата като нещо, което действува пречистващо в планетната система, като един вид бури. Когато преминава през планетната система, кометата се стреми да събере и изхвърли навън вредните астрални излъчвания на съществата, да ги изнесе вън от планетната система. Тук в живота на една комета ние имаме във всеки случай нещо, за което не можем да на мерим една аналогия в човека, както за физическото тяло и етерното тяло. Физическо тяло на планетната система е цялостта, съвкупността на планетите, етерно тяло е това, което се излъчва от неподвижната звезда и прониква цялата планетна система; обаче за физически движещия се човек положението не е такова, че той да влачи със себе си своя труп. Планетната система влачи със себе си своя труп.
към текста >>

51. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър?
към текста >>

Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер.
Човешката душа е разположена между два полюса, които са просто отпечатък и отражение на всички светове, в които човешката душа действително се намира: че тя се укрепва в самата себе си, че се оплита напълно в своя егоизъм и желае само това, което ѝ служи, което я удовлетворява; и че човешката душа изважда от своите дълбини силите, които могат да просияят в целия живот на човечеството. Кога излиза наяве този егоизъм на човека? Точно тогава, когато мислим колко е необходимо всеки човек да отдаде на другите хора собственото, това, което е негова индивидуалност, което е най-дълбока същност на неговия егоизъм. Но във всичко, което човек може да направи за другите хора от своята себичност, живее отново Луцифер, другият полюс на Луцифер. А в това, което човек под въздействието на носителя на светлината иска да постигне така за човечеството, се намира едно отражение на онова, което е Луцифер действително в по-висшите светове, отражение на творческата дейност на Луцифер: да се доведе до откровение скритото. Може ли да се каже, че Луцифер е лош или добър? Може само да се каже: който иска да твърди, че Луцифер е лош и би трябвало да се избягва, той би трябвало също да каже, че и огънят трябва да се избягва, тъй като при определени обстоятелства може да погуби живота. По пътя на инициацията се разбира, че изразите добро и зло не са приложими по същия начин, ако искаме да характеризираме същността на свръхсетивния миров ред. Огънят е добър, ако се използва при добри условия; той е лош, ако се ползва лошо; сам по себе си не е нито добър, нито лош.
към текста >>

Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие.
Ариман иска да спаси всичко, не иска змията да сменя кожата си, а желае да преработи всичко, което трябва да се отхвърли в смисъла на мировия ред. Но човекът желае това също и в сетивния свят, той не иска да остави толкова много, а да го вземе със себе си, въпреки че то в смисъла на един по-висш световен ред е определено за времевото, за мига. И ако човек би могъл това – защото стремежът му за него е твърде силен, – тогава той ще повдигне в сетивния свят въпроси: Къде може да се открие Ариман, как може да помогне Ариман да се пренесе във вечността това, което се съдържа в мига? Едното добро е, че човек не може да открие Ариман в сетивния свят, защото той присъства в него невидим, свръхсетивно. И това принадлежи към задълженията на Пазача на прага, а именно Ариман да остане невидим в сетивния свят, така че човек да може да разгърне само това, което е заложено в собствените му сили за запазване на мига и да не може да се остави на Аримановата помощ по несъзнателен начин. Добро и зло действат отново като два полюса в сетивното битие. Човек крачи като душа през еволюцията на човечеството. Едната задача, която е добра, правилна и истинна, е всичко, което има вечна стойност, да се понесе от сетивния свят и да се включи в царството на вечността. Това е наш дълг: стойностните богатства на мига да се вземат и пренесат в жертва на олтара на вечността. Когато сме приели помощта на Ариман за стойностните богатства на мимолетното, това е добро. Когато се запознаваме с Ариман в мига, встъпвайки в свръхсетивния свят – преди това не можем да го видим, – и му показваме склонността, която още може да ни е останала, също и безстойностното от сетивния свят да пренесем в свръхсетивния свят, тогава това за него е нещо стойностно – за неговите противници това е нещо безстойностно.
към текста >>

52. Пета лекция, 19 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И по какъв начин, ако мога тъй да се изразя, Буда представлява другия полюс на този завършек?
И така, Кришна застава пред нас като един вид завършек на една голяма епоха. После, няколко века след него, идва Буда. И по какъв начин, ако мога тъй да се изразя, Буда представлява другия полюс на този завършек? В какво отношение се намира Буда спрямо Кришна?
към текста >>

53. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>

Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре.
към текста >>

54. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс.
И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>

А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество.
То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>

55. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>

56. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г. GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела

Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх.
Това са два полюса бих могъл да кажа: наслада и страх. Около нас е така нареченият материален и така нареченият духовен свят. Материалният свят както и духовният се явяват на външната дневна будност в майа (илюзия). Външният свят на сетивата се явява в майа; защото хората не виждат, че навсякъде, където те са възбуждани от външните неща и същества към наслада, наднича навън Ариман и предизвиква наслада на душата. Обаче онова, което например материалистите отричат, че действителната духовност е навсякъде в материята, това произвежда страха; и когато материалистите забелязват, че страхът идва при тях от подосновите на тяхната душа, от астралното, те се заглушават, тогава те измислят материалистичните теории, и дълбоко вярно е това, което поетът (Гьоте) казва: народът не вижда никога дявола именно Аримана даже когато той ги държи за яката. Защо се провеждат например събрания на материалистите?
към текста >>

57. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят.
Във физическия свят човекът може да възприема този свят само когато бодърства. Когато спи, той не го възприема. Въпреки това човекът трябва да редува будното състояние със състояние на сън. Нещо подобно е необходимо и в елементарния свят. Точно така, както във физическия свят не върви непрекъснато да бодърстваме, както животът във физическия свят, подобно на ритъма на махалото, трябва да протича между бодърстване и сън, така нещо подобно е необходимо и в живота на етерното тяло в елементарния свят. Трябва да съществува противоположен полюс, противодействие на способността за превръщане, която води до възприемане в духовния свят. Това, което прави човека способен на превръщане в духовния свят, е неговият живот на представите, способността представите и мисленето да се направят подвижни, така че с помощта на станалото подвижно мислене човек да може да се потапя в съществата и явленията. За другото състояние, което може да се сравни със съня в сетивния свят, трябва да бъде развита и укрепена човешката воля. И така, за способността за превръщане – мисленето или представите, а за другото състояние – волята.
към текста >>

58. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото. Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото.
към текста >>

59. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

„Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение.
Така например в едно берлинско издателство излиза издание на „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц и други произведения на Кристиян Розенкройц. От само себе си се разбира, че мнозина от нашите приятели или въобще хора, които се интересуват от окултни течения, лесно ще се обърнат към такова ново издание на произведения, които иначе винаги е било трудно да се доставят. Обаче тъкмо към „Химическата сватба“ на Кристиян Розенкройц се появява увод, който по гротескна ерудиция – предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение – надминава всичко, което изобщо можем да си представим. Искам само да ви прочета няколко реда от този увод на стр. II. Няма да навлизам по-далече в изложението, но ще ви прочета няколко реда. „Ако се приближим към тайните науки“ – пише там – „с критически и точни познания,“ – това са думи, които сами по себе си вече съблазняват мнозина, – „скоро ще стане видно, че именно оттук може да се влезе в съприкосновение с двата гореспоменати полюса.“ Не желая да говоря за полюсите, които привежда даденият автор, тъй като всичко това е просто... Предпочитам да се въздържа от по-точно обозначение. „За целта особено добре подхожда новоформулираното понятие „аломатика“, под ръководството на което лесно можем да станем господари на всички трудности, идващи от двете страни.“ Аломатиката е нещо, което особено импонира на някои хора. „Аломатика е учението, науката и философията за другото (изведена от гръцкото allos = другото, в противоположност на autos = Аз, собствената личност). Аломатиката учи за недействителността и несъществуването на Аза. Всичко е и произхожда от не-Аза, т.е. от вън, от горе, от долу, накратко: от другото.“ И по-нататък се продължава с ерудиция от този род.
към текста >>

60. Как се преодолява душевната нищета на съвремието? GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Това е необходимо за социалното разбиране, за да може до известна степен да се създаде противоположният полюс на трудността на взаиморазбирателството.
Така обаче се изправяме пред проблема на институциите. Нашите институции и социални закони са такива, че често унищожават по ужасяващ начин индивидуалността на учителите. Те са станали вече такива, че реално не може да се говори за индивидуалност. Истинското разбиране на духовната наука трябва да доведе до превръщането на практическата психология и практическото познание на човека в предмет на всеобщ интерес. Това е необходимо за социалното разбиране, за да може до известна степен да се създаде противоположният полюс на трудността на взаиморазбирателството.
към текста >>

61. Връзката между живите и мъртвите GA_168 Връзката между живите и мъртвите

И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни. Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>

62. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович. Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия. Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>

63. Бележки GA_173 Карма на неистината

на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона.
*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]
към текста >>

64. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
Да вземем само един пример и лесно ще разберете, какво имам предвид. Обикновеният съвременен учител по физика, говорейки за магнитната стрелка на компаса, която с единия си край винаги сочи на север, а с другия на юг, обяснява на своите ученици, че това свойство на магнитната стрелка е предизвикано от земния магнетизъм, че самата Земя също е голям магнит; и би било смешно, ако този учител по физика търсеше в самата магнитна игла силите, които насочват единия и край на север, а другия на юг. Той обяснява това със свойствата на цялата Земя, той търси причините навън в Космоса. В тази сфера на безжизненото естественонаучните понятия още са приложими, тук по този начин още може да се стигне до разбирането на отделните факти. Затова и на никой на ум не му идва да търси в самата магнитна стрелка силите, обръщащи я винаги в определената посока. Насочващата сила я виждат в северния и южен магнитни полюси на Земята.
към текста >>

Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане.
Ако погледнем последните десетилетия – какво направи водещата част на човечеството, с изключение на отделни личности, с въпросите на мирозданието? Проблемите на естествознанието са популяризирани, със средствата на новото време, естественонаучните понятия са популяризирани и представени максимално нагледно. Ако някъде се обяви, че определени съобщения на естествознанието ще бъдат илюстрирани със снимки, това се превръща в сензация и предизвиква голям интерес. Какво, собствено, направи за новото време тази водеща прослойка на човешкото общество с въпросите за мирогледа? Жив интерес предизвикаха разказите за пътешествията до Северния полюс, за изследването на Бразилия, и този интерес не подлежи на осъждане. Ако някой разказва за тайните на зараждането на яйцата на майския бръмбар, като образовани хора от новото време, се чувстваме задължени да посещаваме подобни лекции, макар и след 5 минути да изпадаме в дрямка, – ако лекциите не са придружени с пробуждащи илюстрации. Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите.
към текста >>

65. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ceгa на преден план идва следното: така наречените "специалисти" не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно, или с други думи да сме в състояние да оплодим едното чрез другото.
Ceгa на преден план идва следното: така наречените "специалисти" не бива да узурпират тесните научни дисциплини, нито пък да бъдат задоволявани субективните, егоистични потребности в антропософията, а тези два полюса да бъдат свързани правилно, или с други думи да сме в състояние да оплодим едното чрез другото.
към текста >>

66. Тайната на двойника. Географска медицина GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс.
Но известна част от земната повърхност показва най-силното сродство с онези сили. Когато човекът се премести там, навлиза в тяхната област. Когато се махне, не е така, защото това са географски, не етнографски, не национални, а чисто географски неща. Онази област, където излъчващото се отдолу нагоре има най-голямо влияние върху двойника и чрез това, че най-много влиза в сродство с двойника, т. е. че отново се споделя със Земята, е онази земна област, където повечето планини не са разположени в хоризонтална посока от Изток на Запад, а където планините са разположени предимно от Север на Юг - защото това също е свързано с описаните сили, - където човек се намира близо до магнитния Северен полюс. Това е областта, където чрез външните условия се развива преди всичко сродство с мефистофелската ариманическа природа. И чрез това сродство се прави много в напредващото развитие на Земята. Днес човекът не бива сляпо да преминава през развитието на Земята, а трябва да прозре такива отношения. Европа ще може да се постави в правилни отношения спрямо Америка само ако се прозрат такива отношения, когато се знае каква географска предопределеност идва оттам. Ако Европа продължи да е сляпа за тези неща, с тази бедна Европа ще се случи това, което стана с Гърция по отношение на Рим.
към текста >>

Нали, това са два противоположни полюса?
Разбира се, това са географски понятия, а не понятия за народа. Нека помислим само за Емерсон39, за да разберем, че тук не се прави характеристика на даден народ. Но Емерсон беше изцяло европейски образован човек. Нали, това са два противоположни полюса? Точно под такива влияния, каквито характеризирахме днес, се развиват хора като Емерсон, развиват се така, че противопоставят цялата си човечност на двойника или се развиват хора като Удроу Уилсън40, които са само обвивка на двойника, чрез които самият двойник действа съвсем особено, които в същността си са въплъщение на американската географска природа.
към текста >>

67. Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс.
В нашата волева сфера и в сферата на чувствата действат силите, импулсите на мъртвите. Мъртвите работят, но те също така преживяват засилване и отслабване на волята. И цялото това царство е земно царство, то също като природното царство е земно царство. Но импулсът, който действа от времето на Мистерията на Голгота, е Христовият импулс. Христос е дирижиращата, определящата власт в това царство. Не само ще трябва да основем наука за Мистерията на Голгота, но в бъдеще ще трябва да узнаем, че нашият свят, също както светът на природните факти, се прониква от едно царство на съдбата, като друг полюс. Това царство на съдбата днес все още не се взима под внимание. Но то ще трябва да се вземе под внимание точно както го правим с царството на природата. Тогава същевременно ще се знае, че в царството на съдбоносното влизаме във връзка с мъртвите. Ще се знае, че това царство, в което сме заедно с мъртвите, същевременно е проникнато от царството на Христос и че чрез Мистерията на Голгота Христос е слязъл на Земята, за да действа там и заедно с нас да участва на Земята в това, което правим съвместно с мъртвите, доколкото мъртвите работят в земната сфера – сега нямам предвид в извънреден, а в обикновен случай.
към текста >>

68. Смъртта като преобразуване на живота GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса.
За да изясним тази представа, трябва да се запознаем с едно понятие, с една идея, която е сравнително чужда на днешното човечество. Днешното човечество е убедено, че магнитната стрелка на компаса показва посоката север-юг, с единия край тя сочи на север, с другия – на юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е космически магнит, на който първият полюс лежи на юг, а вторият – на север, и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса. Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на намиращото се като зародиш в животинското или в човешкото същество. Това, което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият космос. Тук, на Земята, се създават само предпоставките за това. Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както и човекът – е само мястото, където космосът изгражда цялата световна система.
към текста >>

69. Как да намеря Христос? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
Той може да бъде издигнат в човека, чувстващ двата полюса: безсилието чрез тялото си и възкресението – чрез своята духовност.
към текста >>

70. Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>

71. Пета лекция, 14 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно. От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>

72. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа.
Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа. Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме никаква радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело. Защото сградата ще бъде стимул за разрушаване на нашето дело, ако не се намерят достатъчно сили да го защитим. Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим разкоша просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание. Но ако се радваме на сградата, ако изпитваме удовлетворение от сградата, трябва също да се свържем със задължението да работим за антропософското дело.
към текста >>

73. Девета лекция, 22 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство.
Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство. Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ. Посредством образа се опитваме да се приближим до важен жизнен факт. Познато ви е много известното явление на разтваряне на някаква субстанция, нали така? Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата. Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност.
към текста >>

Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
към текста >>

И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>

Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс.
Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
към текста >>

74. Десета лекция, 4 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека. Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото. Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>

Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека. Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото. Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>

75. Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Друг полюс, който по необходимост е свързан с това, е безсъдържателната риторика, която се използва не само за да се произнасят речи, но която, например, изцяло като риторика преминава в Corpus iuris[ii] на Юстиниан, и по такъв начин западният свят се оказал потопен от така нареченото римско право.
Това са искали съзнателно да въведат по това време в Рим: култ, при който не се пита, какво означава този култ, за да не се примесят интелектът и волята към култа. Друг полюс, който по необходимост е свързан с това, е безсъдържателната риторика, която се използва не само за да се произнасят речи, но която, например, изцяло като риторика преминава в Corpus iuris[ii] на Юстиниан, и по такъв начин западният свят се оказал потопен от така нареченото римско право. Това римско право се отнася така към това, което трябва да действа в душите, които се развиват в насока към съзнателната душа, както риториката към сгряващото душата съдържание. Студенината, присъща на римското право, разпространило се по света, довела до това, че римското право се отнася към душевната топлина така, както риториката се отнася към това, което се говори изхождайки от душевната светлина и топлина, дори ако ораторът заеква.
към текста >>

76. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха.
И по тази причина трябва да се каже следното: В гьотеанството, с целият негов индивидуализъм – как изведох индивидуализма от Гьотевия светоглед може да видите в първите ми трудове за Гьоте, можете да намерите и в книгата ми „Светогледът на Гьоте“, този индивидуализъм е едно закономерно следствие от гьотеанството. В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха. Тези неща обаче трябва правилно да се разберат. И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
към текста >>

77. 5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества.
Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества. Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>

Тук имате забити като колове две полюсни понятия.
В призива на пролетариата се апелира към нещо съвършено друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " що значи това? Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си. Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>

78. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Това волево естество е другият полюс на човешкото същество.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони. Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата. Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>

След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество?
След като обрисувахме по този начин човека от гледището на Духовната Наука от едната страна полюса на интелигентността, от другата страна полюса на волята след като видяхме, че в горната част физическите органи са израз на полюса на интелигентността, можем сега да запитаме: с какво съвпада във външния свят онова, което се намира вътре в човека сега имаме два полюса, научихме се да познаваме двете страни на човешкото същество? С нищо, с абсолютно нищо в действителността. Във външния свят имаме едно минерално, едно растително и едно животинско царство. Онова, което се намира във вътрешността на човека, което е също телесно, не съвпада с нито едно от тези природни царства.
към текста >>

Обаче онова, което става в тези два полюса на човешкото полярно същество, няма много нещо общо с това, което се намира във външния свят.
Това, което сега обясних, става по много различен начин за органите от сферата на сетивата и на интелигентността, напълно различно за органите от сферата на волята. Без съмнение, в този смисъл човекът е едно полярно същество. Обаче онова, което става в тези два полюса на човешкото полярно същество, няма много нещо общо с това, което се намира във външния свят.
към текста >>

79. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
Чрез това обаче за човека ще бъде особено важно в това време нещо, което е започнало от средата на 15-то столетие и ще завърши едвам към 4-то хилядолетие. С това се явява нещо, което има особено голямо значение за това време. Защото, видите ли, ние изразяваме нещо неопределено, когато трябва да кажем: всеки човек се стреми към своята особена индивидуалност. Груповият дух, даже когато той обхваща само по-малки групи, е нещо много по-обхватно отколкото това, към което всеки отделен човек се стреми от първичния извор на своята индивидуалност. Ето защо налага се като особено важно за този човек на новото време той да познае това, което можем да наречем: да търси равновесието между срещуположните полюси.
към текста >>

Единият полюс иска да полети така да се каже над главата.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис.
към текста >>

Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/.
към текста >>

Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/. По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
към текста >>

Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях.
Единият полюс иска да полети така да се каже над главата. Всичко, което довежда човека до там, да бъде мечтател, фантазьор, бленуващ, което го изпълва с неопределени мистични подбуди към някакво неопределено безкрайно, даже, което го изпълва самия него, когато е пантеист или теист или нещо подобно, каквито са днес често хората, това е единият полюс. Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/. По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
към текста >>

По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
Другият полюс е еснафството, сухотата, казано тривиално, обаче не изразяващо нещо невярно: полюсът на филистерството, полюсът на еснафщината, полюсът, който ни увлича надолу към земята в материализма. Тези два силови полюса се намират в човека и между тях стои човешкото същество, което трябва да търси равновесието между тях. По колко начина може човек да търси равновесието? Можете да си представите това отново чрез образа на везната /Виж рис. № 11/. По колко начина можем следователно да търсим равновесието между два полюса, които увличат в противоположни посоки?
към текста >>

Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси.
Нали, ако тук на едното блюдо имаме 50 грама или 50 килограма и на другото блюдо също толкова, тогава имаме равновесие. Обаче когато тук на едното блюдо имаме 1 килограм и тук на другото блюдо също 1 килограм, ние също имаме равновесие, и когато тук имаме 1000 и тук 1000, също имаме равновесие. Можете да търсите равновесието по безброй начини. Това отговаря на безкрайно многото начини да бъдем индивидуален човек. Ето защо за съвременния човек е толкова важно да разбере, че неговото същество се състои в стремежа да търси равновесието между противоположните полюси. И неопределеността в търсенето и равновесието е именно онази неопределеност, за която Ви говорих преди малко.
към текста >>

Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването.
към текста >>

Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването. И това може да стане по безкрайно много начини, в това равновесие може да живее индивидуалността.
към текста >>

И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили. Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното. Ние сме душевно здрави, когато намерим равновесието между мечтателско-фантастичното и сухо-филистерското. Здрави сме телесно, когато можем да живеем в равновесие между треската и склерозата, вкостеняването. И това може да стане по безкрайно много начини, в това равновесие може да живее индивидуалността.
към текста >>

80. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека. В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила. Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото.
към текста >>

81. 3. Трета лекция, 30 Септември 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
А сега нататък: ние разглеждаме човека така, както той е съставен от физическо тяло, етерно тяло или тяло на строителните сили, астрално тяло и Аз. В душевен смисъл, между физическото и етерното тяло се разиграва мисленето. В душевен смисъл, между етерното и астралното тяло се разиграват чувствата. Пак в душевен смисъл, между астралното тяло и Азът се разгръща волята. Стигайки до периферията на физическото тяло, ние имаме сетивните възприятия. И ако сега чрез нашия Аз ние излезем навън, и поставим цялата наша вътрешна организация във външния свят, волята се реализира в действие, което е другия полюс на сетивното възприятие (рис.7).
към текста >>

82. 11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И все пак това ще трябва да бъде изживяно, ще трябва, защото то е другият полюс спрямо изгряващото изживяване на свободата.
И трябва поне веднъж отново да се вникне, как всичко това принадлежи към нехристиянството. Във всеки случай, модерната теология не принадлежи към християнството. Тя принадлежи към нехристиянството. Обаче заради известно удобство, хората са изличили тези неща от своето съзнание. Но те далеч не трябва да бъдат изличава ни, защото колкото повече ги изличаваме, толкова по-безвъзвратно изгубваме възможността за истинско и вътрешно изживяване на християнството. И все пак това ще трябва да бъде изживяно, ще трябва, защото то е другият полюс спрямо изгряващото изживяване на свободата. Обаче да изживее единствено свободата а той трябва да го стори това би отвело човекът долу в пропастта. Неговият единствено сигурен водач в полета му над тази пропаст, може да бъде само Мистерията на Голгота.
към текста >>

83. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>

84. 2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Намират се обаче смахнати физици, които настояват, че цялата Земя е един огромен магнит и че южният полюс на Земята привличал стрелката на компаса!
Вие помните какво се получава, когато материалистично настроените хора идват с думите: „Добре, само че не намесвайте Космоса при възникването на зародиша в майчиното тяло, обяснете ни го чисто и просто с помощта на зародишната плазма. „Но аз и друг път съм споменавал за разсъжденията на онези, които казват: Ето магнитната стрелка на компаса тя сочи север и юг. Намират се обаче смахнати физици, които настояват, че цялата Земя е един огромен магнит и че южният полюс на Земята привличал стрелката на компаса!
към текста >>

85. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
Човекът е застанал в самия център на борбата между Луцифер и Ариман и общо взето това, което описах може би прекалено картинно, представлява самата същност на нашата култура. От едната страна виждаме онези хора, които са приели за свой идеал да медитират с кръстосани крака като някоя от статуите на Буда; с атрофирани и без помощни нозе, но с набъбнали глави, те искат да проникнат в мистичните бездни на съществуванието. От друга страна виждаме типичните представители на европейското човечество, които просто не разбират с каква убийствена бързина сноват от една кантора в друга, от един бизнес в друг; толкова активни са те в своите крака, че създават впечатлението: Главата, която носят на раменете си, е практически съвсем излишна, защото тя просто не участвува в това, което те вършат. Пред нас са двата крайни полюса на съвременното човечество: Самотните мечтатели със затворени очи, които не умеят да различават дори своите собствени действия, и онези, които просто не се нуждаят от очи, понеже краката им са здраво впримчени в дебелите въжета, с които те влачат своя товар, а товарът това всъщност е параграф номер Х или Y.
към текста >>

86. 5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията. В евритмията имаме един непосредствен образ на периферното космическо отношение на човека. На първо време бих искал само да загатна за тези неща.
към текста >>

87. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>

В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>

В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>

Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото.
Точно „полюсът-глава“ ни отпраща назад към космическите простори на миналото. Ние знаем, че повечето сетива са разположени в главата. Знаем също, че сетивните органи са получили своята първа заложба още през епохата на Стария Сатурн. И ето защо нашите най-добре развити сетива имам пред вид също и сетивните образувания по време на Старото Слънце и Старата Луна ни връщат назад към най-ранните епохи от космическото развитие на Земята. Всяка част от човешката глава ни връща към миналото, и в известен смисъл може да се каже: доколкото в еволюцията на Земята се изгражда и минералното царство, човешката глава като най-древно образование взема най-интензивно участие в минерализацията на човека. И понеже човекът се обособява като една самостоятелна единица, понеже се изтръгва от Космоса, по време на своя живот между раждането и смъртта, в известен смисъл той консервира тази неподвластна вече на Космоса „форма“ и от друга страна този умиращ, себе-минерализиращ живот.
към текста >>

Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало.
Нервите се формират с оглед на сетивата. Обаче с това те умъртвяват сами те себе си. Те биха искали да станат изцяло око или ухо и т.н. И за да не се случи това, те биват проникнати от виталния принцип, от жизнения принцип, който напира от останалия организъм. Човекът, така да се каже, позволява на представите да отлетят. Нека отново обобщим: В „полюса-глава“ човекът унищожава своето минало. Като нервно-сетивен човек, той става, ако ми позволите този израз, носител на образи. И едва тогава той има вече изживяването? наречено „образ“; образът, който се носи и плува в етерния свят.
към текста >>

Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер.
Ако размишляваме правилно върху живота, можем да заявим: В „полюса-глава“ животът се развива както видяхме вчера под въздействието на външните планети Сатурн и Юпитер. Но сега става следното. Ако те никога не биха били покрити от Слънцето припомнете си това, което казах вчера за Сатурн и Юпитер тогава целият нервен живот би поискал да се превърне в сетивен живот. Човекът би имал например някакво зрително усещане и то веднага би се устремило да навлезе в нервния живот; човекът би имал някакво слухово усещане и то също би се устремило да навлезе в нервния живот така че целият сетивен живот на 12-те сетива би искал да нахлуе стихийно и хаотично в нервния живот.
към текста >>

В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
Нервният организъм е още по-плътно свързан с тялото и там сетивният живот е отслабен. Но като цяло, нервно-сетивният живот получава един образен характер, понеже онези действуващи фактори имащи не образен, а материален характер биват унищожени чрез изправянето на човека по човешката вертикала, докато животното остава затворено в животинския кръг. Животното има само съноподобни представи, а не образни представи като човека. Впрочем съноподобните представи са нещо, което блика от виталния принцип на организма, докато образните пред стави са извлечени в свободния етерен живот, който не е вече свързан с физическото тяло. Тук обаче трябва да изтъкнем и нещо друго. В резултат на това, че човек изправя своята глава и така да се каже „преодолява“ животинския кръг с неговите закономерности и образи, в човека и по-точно в „полюса-глава“, възниква един свободен етерен живот; и сега този свободен етерен живот се пронизва от астралното тяло, пронизва се от Азът, които по този начин се включват в мисловното и представно „трептене“ на етерното тяло.
към текста >>

Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс.
Нека да продължим нататък. Завчера показахме как човек развива и своя друг полюс. Видяхме как той напредва в своята външна активност именно като „двигателно-веществообменен човек“, като „двигателен човек“ или „човек-крайници“. Аз посочих и за тази цел трябваше да си припомним подробности от най-древните епохи как човек напредва в своята външна активност като ловец, като скотовъд, като земеделец и като един кръстосващ по морета и океани търговец. Да, човекът упорствува в тези свои „професии“ и набира сили, защото постепенно се освобождава от влиянията на зодиакалните съзвездия. Животното остава под въздействията на Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите. По тази причина животните изграждат своята форма, такава каквато е: Замислена и осъществена според земния физически план.
към текста >>

По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия.
Дори и само в географски смисъл, различните области на Земята се населяват по различен начин. Обаче това, което е изградил на едно място, човек може да го пренесе на друго. Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>

Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
Качествата, които са развити тук, имат своя произход в миналите епохи; а за съвременната епоха е характерно, че Земята е пълна с различни и смесени човешки форми; и ако някой изучава днес географията, той няма да стигне до една ясна представа за връзките между човека и Микрокосмоса. Човекът се освобождава и изтръгва от затворената линия на животинския кръг. Той се приближава към човешката вертикала, към отвесната човешка ос. По отношение на своята форма, човекът остава изложен под въздействията на животинския кръг; по отношение на „полюса-глава“ остава под въздействието на външните планети, но доколкото е стъпил на Земята и доколкото самият той е покрит от Земята, човекът се освобождава както от планетарните, така и от зодиакалните въздействия. Сатурн и Юпитер изпра щат своите лъчи към Земята, те действуват върху човека. Човекът, който в своята глава притежава един образен живот, приема в себе си също и образите на тези звездни светове; доколкото развива живота в „полюса-глава“, той приема в себе си и образите от Космоса, от Макрокосмоса.
към текста >>

Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот.
към текста >>

За „полюса-крайници“ важи обратното.
Ние казахме, че в „полюса-глава“ човек унищожава своето минало. За „полюса-крайници“ важи обратното. Ако човекът би застанал на една прозрачна Земя, така че върху него биха действували животинският кръг и планетарните движения откъм другата страна на Земята, тогава той не би бил в състояние да разгърне каквато и да е самостоятелна инициатива. Той би останал под категоричните и принуждаващи въздействия на планетите и съзвездията. Той стига до свободното разгръщане на своята инициатива само поради факта, че Земята покрива тези планетарни и зодиакални въздействия. Но освен това, ако би бил напълно изложен на тези въздействия, в хода на повтарящите се земни животи особено в своята двигателно-веществообменна система той би развил един прекалено ригиден, прекалено втвърден живот. Той не би могъл да разгражда, да разпилява материята; органичната материя би се вроговила.
към текста >>

Но какво става с противоположния полюс?
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета.
към текста >>

В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен.
към текста >>

В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост.
Но какво става с противоположния полюс? В горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, човек унищожава своето минало и раздробява материята, превръща я в прах. В другия полюс, наречен от нас „веществообмен-крайници“ или „двигателно-веществообменен полюс“, човек се развива по такъв начин, че не позволява на материята да стигне до пълна космическа зрелост. Тя изостава, защото човек я задържа. И ние притежаваме пръсти, палци и т.н., само защото не сме позволили на нашите крайници да израснат според техните собствени намерения. Ако бихме ги оставили да израснат свободно, те не само биха завършвали с нокти; те целите биха се превърнали в огромни и вроговени остриета. Ние, така да се каже, ги задържаме на една по-ранна степен. И само поради обстоятелството, че задържаме нашите крайници, можем да развием в тях онази воля, която после ще се прояви като една от най-важните заложби за следващите земни животи.
към текста >>

В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“?
към текста >>

Да, тук долу е полюсът на волята.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“? Зародишът! Защото тъкмо зародишът
към текста >>

Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание.
В този долен край на човешката фигура, нещата изглеждат обратно: Докато в „мисловния полюс“ душевният живот се проявява като образен живот, в „двигателния полюс“ грубо казано животът остава като една млада плът, животът остава млад, органически-материално млад. Той не остарява, не се вроговява, а ос тава млад. Поради обстоятелството, че остава млад, материята вече може да се разпадне; образът на „младостта“ минава през смъртта и стига до следващия земен живот. Да, тук долу е полюсът на волята. Сега обаче ние трябва да заявим: Волевият полюс или полюсът на волята при човека, представлява един незавършен органически процес, едно незавършено органическо образувание. И какво можем да си представим под един „незавършен органически процес“? Зародишът! Защото тъкмо зародишът
към текста >>

Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш.
може да продължи своето развитие. Докато в горния край на човешката фигура, където е „полюсът-глава“, ние имаме нещо като черупка на стрида, нещо, което се обособява като материя и е чиста материя, то долу при „полюса-крайници“ имаме един вид зародиш. Тук (горе) ние можем да кажем: Ние душевно изживяваме чисто етерния свят, образа. Тук (долу) ние изживяваме не образа, а зараждащия се живот. Тук ние изживяваме нашата здрава свързаност с материята. Ние сме в състояние да движим нашите крайници, защото сме свързани с материята. Доколкото в главата човек превръща своите сетива в крайници и доколкото по отношение на главата сам става двигателно-веществообменен човек, там, в главата, той не може да движи нищо.
към текста >>

Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
Ако пристъпим към душевно-духовния живот с действително сериозни намерения, тогава във всяка от неговите подробности ще открием това, което хората наричат „взаимодействие“ и т.н. Едва тогава ние ще изковем надеждни понятия за нещата, без да ги свързваме с онази анатомична прегледност, която изследва продуктите на черния дроб, а после със същата методология иска да изследва и мозъка, говорейки за някаква абстрактна мозъчна тъкан. Ние трябва съвсем точно да знаем как в своя горен край, където е „полюсът-глава“, човекът се отнася по строго определен начин към целия Макрокосмос, как го разрушава, как унищожава своето космическо минало, и как долу, в двигателно-веществообменния полюс, той задържа растежните тенденции и остава, така да се каже, зародиш.
към текста >>

Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
И все пак, ние трябваше да сме наясно: макар и малко на брой, но в света имаше хора, които се досетиха какво се крие зад „психоидните феномени“ и зад цялото това лъготене; и тези хора прекрасно знаеха в какъв дълбок упадък навлиза нашето университетско образование. Ето защо аз искрено одобрявам Вашите усилия да проникнете в съдържанието на последните три лекции, в които описвам как макар и да изглежда свързан с Космоса човекът се освобождава от Космоса, запазвайки връзките си с него единствено чрез дейността на „ритмичния човек“; да, човекът се освобождава от Космоса, първо за да развие в пълна независимост спрямо материята мисловния живот като образен живот, и второ, за да развие волята и то по такъв начин, че да съхрани определен вид материя в човешкия зародиш, където тя не е принудена да се вмества в твърдите форми на Макрокосмоса, при което в този „полюс“ човек запазва една пластична подвижност, за да навлезе след време в бъдещите епохи на Юпитер, Сатурн и Вулкан.
към текста >>

То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума.
А това, от което се нуждаем по-нататък, за да вникнем правилно в душевния живот на човека, е едно истинско учение за свободата. То ще ни държи будни за основния космически факт от историята на човека как този човек постепенно се освобождава от Макрокосмоса, как се изтръгва от Макрокосмоса, за да формира двата полюса, за които вече стана дума. Само това, което човек развива и постига в свобода, само него той ще пренесе в далечното космическо бъдеще, когато Земята няма да съществува. Всички тези неща пораждат дълбоко религиозни чувства и мисли.
към текста >>

88. 7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система.
Ние трябваше да свържем цялостната човешка организация с Космоса и най-вече с небето на неподвижните звезди. След това, за да вникнем в степените на човешкия живот сетивен, нервен, дихателен и т.н., трябваше да разгледаме нашата планетарна система. И накрая, навлизайки в душевните изживявания, трябваше да съчетаем телесната организация на човека, т.е. това, което той има от небето на неподвижните звезди, и това, което има от планетарната система. Обсъждайки развитието на „формата“ от една страна, и „живота“ от друга, ние се натъкнахме на една основна противоположност, състояща се в самостоятелното функциониране на „човека-глава“, „човека-гърди“ и „двигателно-веществообменния човек“. Ние видяхме, как душевните изживявания например сетивните възприятия и представите се осъществяват чрез сетивно-нервната организация именно в „полюса-глава“, как чувствата се осъществяват чрез дихателната и циркулаторна организация, a дюлята чрез двигателно-веществообменната система. За да сме още по-точни в интерпретацията на душевния живот, ние трябваше да вземем под внимание и взаимодействието между Азът, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. В последната лекция стана дума още и за взаимодействието между телесните и душевни свойства, изразяващо се в дейността на жлезите, както и за реализацията на мускулните движения чрез волята.
към текста >>

Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията.
са в зависимост от планетарната система. С нашето обикновено съзнание ние не можем да ги видим. Те стават достъпни за наблюдение, само доколкото намират определен израз в съответните части на човешкото тяло. А душата тя е така дълбоко стаена във вътрешната организация на човека, че ние си пробиваме път към нея само когато обхващаме тайнствените и връзки с нервно-сетивната дейност, само когато се докосваме до отношенията на жлезите спрямо чувствата и спрямо всичко, което се основава на ритмичната дейност. После виждаме как душевният живот е свързан с веществообменно-двигателната система. Обаче откъм единия си полюс, душевният живот е проникнат от Духа по такъв начин, че може да извлича от него само образи, а навътре, в телесната сфера, навлизат именно имагинацията, инспирацията, интуицията. Там долу, Духът просто се излива в душата като най-интимната и свята тайна, каквато човек може да има.
към текста >>

Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно.
Откъм другия полюс нещата изглеждат по-различно. Тук човек не разполага с никакви сетивни възприятия, представи или чувства, за които бихме могли да кажем, че с тях той е потопен заедно с Духа в своето тяло. Тук ние стигаме до ясно разбиране на нещата, едва след като погледнем внимателно един човек, който е застанал пред нас в съвършено спокойствие. Когато изследваме неговата физиономия, когато изследваме това, което се излъчва от него докато Духът прониква в неговото тяло и „вкарва“ там инспирациите същият този Дух от ново се появява на повърхността, за да бликне навън в човешките жизнени сили и импулси. И тогава същият този Дух дава на човека инкарната, характерния цвят на плътта, дава му това, което той притежава като физиономия, дава му това, което ни гледа от благородно изваяното му чело, от извивката на неговия нос и устни. Да, същият този Дух вече като инспирация се явява пред нас тогава, щом се изправим пред един съвършено спокоен човек.
към текста >>

89. 8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

В случая трябва да разберем, че силите принадлежат не на компаса, а на цялата Земя и са локализирани в нейните полюси.
Това обаче, до което трябва да стигнем, е друго. Човекът не може да бъде изучаван според принципите и методологията на днешните естествени науки. Наскоро си послужих с едно познато сравнение: Ако изучаваме магнитната стрелка на компаса и си въобразяваме, че тя се Движи благодарение на свои собствени сили, ние никога не бихме проумели тези „северни“ и „южни“ сили на компаса. В случая трябва да разберем, че силите принадлежат не на компаса, а на цялата Земя и са локализирани в нейните полюси. По същия начин едно пълно безмислие е, да поставим човека на дисекционната маса и да търсим истинската му същност в това, което намираме там вътре. За да разберем истински човека, ние се нуждаем от целия свят, от целия Космос.
към текста >>

90. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
А сега, ако мога така да се изразя, от морските бездни на човешката воля, в посока нагоре, пробива това, което наричаме чувства. Ние знаем: За човека чувствата са все още една смътна сила; в известен смисъл, за неговото съзнание те имат само онази интензивност, която има и сънуването. Обаче все пак, те са по-светли и по-ясни от волята. Да, в своите чувства човек е малко по-светъл, малко по-просветлен. И в хода на това „просветляване“, двата полюса на волята както външната, така и вътрешната воля се издигат до обхвата на съзнанието.
към текста >>

Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
Ако човек засили своите антипатии до такава степен, че ги изнесе и горе в своя буден живот, тогава става така, че тези, „антипатизиращи“ си ли успяват да завладеят неговото астрално тяло. Астралното тяло на човека се изпълва с антипатии. И тогава астралното тяло започва да разпространява антипатиите около себе си като един вид абнормна, дисхармонична аура. Но така лесно може да се случи, щото този човек да срещне хора или свои близки, към които преди е бил съвсем неутрален, а сега забележете това той започва да ги възприема с неопределима антипатия; започва да възприема с антипатия дори и хора, които силно обича. Така намират обяснението си и всички разновидности на първичната налудност за преследване. Ако антипатичните чувства остават неразбираеми и неизведими от външната среда, източникът им трябва да се търси в могъщите и неудържими антипатии на душата, с други думи в прекомерното нарастване на единия полюс от душевния живот, което се осъществява най-вече по време на сън.
към текста >>

Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие.
Когато Юлиян Апостат искаше да съхрани Слънчевата тайна и да я предаде на човечеството, той беше заобиколен от много врагове, които после го умъртвиха жестоко; тези врагове, скъпи мои приятели, са отново тук, те се борят срещу Антропософията, която е длъжна да извести новата Слънчева тайна на целия свят. Днес ние живеем в другия полюс на историческото развитие. През четвъртия век след Христос беше залезът. Днес се нуждаем от изгрева.
към текста >>

91. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
Така човешкото същество създава действително целия си човешки организъм, или изхождайки от движенията, или изхождайки от констелациите на звездите в универса. Този човешки организъм е едни образ на звездния свят и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса. Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е един универс, но един стеснен универс. И науката е доста наивна като мисли, че човешкото същество се ражда само от физически човешки зародиш! Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
към текста >>

92. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>

93. Втора лекция, Великден, 1. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

С това имаме другия полюс на Възкресението.
С това имаме другия полюс на Възкресението. Ето какво извърши Христос за човечеството: Слизайки от божествения свят и приемайки човешки облик, Той действително успя да навлезе в една област, която беше опасна за човека, една област, в която другите Богове – без да са понесли смъртта в едно човешко тяло – не можеха да навлязат. Ето как Той – по свой начин – извоюва победата над смъртта, с което, бих казал, към “слизането в Ада” прибави неговата противоположност: Възкресението.
към текста >>

На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>

Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>

94. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта.
То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв. Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>

95. 11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
Вие виждате, че за да бъде разбран човекът, това предполага да разберем първо природата. Разбирането на природата дава основата за разбиране на човека. И тук най-ниско стоящото материално вещество води винаги нагоре до най-висшето духовно естество: царствата на природата, минералното, растителното, животинското царства на единия долен полюс, йерархиите на другия, горния полюс.
към текста >>

96. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

По аналогичен начин ученикът в древните Мистерии стигал до разбиране на това, как действа противоположният на златото полюс.
По аналогичен начин ученикът в древните Мистерии стигал до разбиране на това, как действа противоположният на златото полюс. Златото е импулс за оживяване на човешкото мислене по такъв начин, че то може да действа чак до етерното тяло. А кой е противоположният полюс?
към текста >>

А кой е противоположният полюс?
По аналогичен начин ученикът в древните Мистерии стигал до разбиране на това, как действа противоположният на златото полюс. Златото е импулс за оживяване на човешкото мислене по такъв начин, че то може да действа чак до етерното тяло. А кой е противоположният полюс?
към текста >>

Кой е противоположният полюс?
Кой е противоположният полюс? Това е действието, което ние можем да предизвикаме в противоположна на тази стрелка посока! Това въздействие виждаме, когато нещо в човека или нещо в природата е привлечено от жизнения въздух, кислорода. И както златото противостои на кислорода, отблъсква го и затова отначало няма никакво въздействие върху етерното и астралното тяло, а действа само върху света на мислите и Аза, така и това, което в човека е въглерод, има непосредствено родство с кислорода. Ние издишаме въглена киселина, създаваме въглена киселина, съединявайки въглерода с кислорода. Растението се нуждае от въглената киселина за своя живот.
към текста >>

97. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер.
И всичко това се давало, за да може човек чрез преживяване, обратно на това, което той би трябвало да достигне на края в качеството на своя цел, да може да дойде до тази цел с правилно и дълбоко човешко чувство. Защото докато не се научиш на това, какво значи да живееш в заблуждение и илюзия, няма да можеш да оцениш битието и истината. И ученикът от Хиберния трябвало да се учи да цени истината и битието. И когато всичко това бивало преминато, след преживявания чак до противоположния полюс на това, което биха могли да постигнат, учениците се въвеждали (и тук трябва правилно да ви предам това, което като реалност е имало място в Хибернийските мистерии), - те се въвеждали в нещо като светилище, където се намирали две статуи-колони с необичайно мощна хипнотична сила и гигантски размер. Едната от тези статуи-колони отвътре била куха; обвивката, обграждаща кухото пространство, тоест целия материал, от който била направена статуята, бил напълно еластичен. При натискане на статуята в мястото на натиска се образувала вдлъбнатина, но трябвало само да престане натиска и формата се възстановявала. Цялата статуя-колона била направена по такъв начин, че в най-голяма степен е била обхваната главата; когато човек се приближавал до статуята, той имал следното усещане: силите се устремявали от главата в гигантското тяло. Защото, разбира се, той не е можел да види вътрешното пространство, той е можел да го усети само при натискане. И ученика са го поощрявали да натиска.
към текста >>

98. Съдържание GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода.
Различните области на света, който заобикаля човека. Минералният свят като необходим насрещен полюс за човешката свобода. Като дишащо същество човекът е зависим от растителния свят, т.е. от силите, произвеждащи растежа, които са дълбоко свързани с човешката съдба и образуват същността на неговата карма в отношения с третата йерархия. Чувство на приятност, неудоволствие това е кармата на нашето вътрешно устройство. Симпатиите и антипатиите зависят от това, което съставляваше животинската атмосфера. Силите, които изграждат животните действат върху астралното ни тяло, чиито симпатии и антипатии принадлежат към нашата карма и съдба, донесена от духовния свят, където живеят съществата от втората йерархия.
към текста >>

99. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция.
И така там отвъд в Азия ние имаме блестящо развиван и подържан под покровителството на Харун ал Рашид и на неговия съветник един аристотелизъм, един александризъм, който представляваше вреден за християнството полюс, който беше приел една духовна форма, а именно формата на един пантеизъм, която никога не можеше да се съедини с християнството, не можеше да се съедини с християнството чрез неговата вътрешна есенция.
към текста >>

Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
Описват се възпитанието и животът на Александър, неговите походи в Азия. Обаче навсякъде се изтъква онова, което живее духовно в този земен живот на Александър. С всеки земен живот е свързано нещо духовно, само че обикновеното съзнание не вижда това. В това разработване на материала в Средновековието се съдържаше всичко това. И така аристотелизмът се разпространява чак до схоластиката, навсякъде аристотелски понятия. Но то е само другият полюс - отвъд в Азия арабската форма, тук в Европа християнската форма; песента за Александър проникната напълно от християнското разбиране, аристотелизмът в Европа напълно в християнска форма.
към текста >>

Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът.
Срещу него сега действа другият полюс, полюсът, който бяха приели за християнството александризмът и аристотелизмът. Това се изрази първо в най-разнообразните явления, които се получиха на отделни места, в отделни центрове, където се развиваше християнският духовен живот. Такъв един център беше така наречената школа от Шартр, за която аз вече често говорих пред някои от присъстващите тук, обаче не пред всички вас. Школата от Шартр, която разцъфтя именно в 12-то столетие, съдържаше един величествен духовен елемент. Силвестър от Шартр, Аланус аб Инсулис, други духове, които се намираха в някакво отношение с школата от Шартр или както Аланус аб Инсулис или Силвестър обучаваха в нея, носеха в себе си много от древната мъдрост на посвещението, макар и те самите да не могат в истинския смисъл на думата да бъдат наречени напълно посветени. Книгите, които произхождат от тях, изглеждат като каталози от думи.
към текста >>

100. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели.
Защото докато в системата веществообмяна-крайници живеят Престоли, Херувими и Серафими, в системата глава живеят Ангели, Архангели и Архаи. Те са, които всъщност стоят зад всичко това, което ние изживяваме с нашата глава в сетивно-физическия свят. Те живеят в нас, в нашата главова система. Те действат зад нашето съзнание, те срещат въздействията на само физическо-сетивния свят и го отразяват обратно, а ние осъзнаваме отраженията. Това, което ние осъзнаваме с главовата система, е само отражение на делата на Архаи, Архангели и Ангели в нас (чертае се). Ако би трябвало да продължа схемата, трябва да кажа: - В главовата система на човека, на другия полюс действат Архаи, Архангели и Ангели. - За духовните същества аз винаги употребявам имената на старата християнска традиция, която притежаваше още духовното, макар и че бих могъл да ги нарека с други имена.
към текста >>

101. 1. Увод GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Според това разбиране те трябва да бъдат два напълно противоположни полюса на културното развитие на човечеството.
"Нашето време вярва, че налучква истината, когато държи колкото е възможно науката далече от изкуството. Според това разбиране те трябва да бъдат два напълно противоположни полюса на културното развитие на човечеството. Мисли се, че науката трябва да ни начертае един колкото е възможно по-обективен образ на света, че трябва да ни покаже действителността в огледало, или с други думи: че тя трябва да се придържа към даденото, като отхвърля всяка субективност. За нейните закони е меродавен обективния свят, на него трябва да се подчинява тя. Тя трябва да взема мярката за истината и погрешността напълно от обективността на опита.
към текста >>

102. 10. Дорнах, 9 април 1921 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

На двата полюса, при Новалис и при Гьоте, където на единия полюс се намира целната точка, до която трябва да доведе пътят в психологичното разбиране на поетичното и на музикалното, където на другия полюс се намира целната точка, до която трябва да стигне психологическото разбиране, когато то иска да схване архитектурното и скулптурното, на двата полюса се намира едно изживяване, което в областта на изкуството бива изживяно вътрешно и по отношение на което съществува най-великата задача на действителността то да бъде внесено също и навън в света: изживяването на човешката свобода.
На двата полюса, при Новалис и при Гьоте, където на единия полюс се намира целната точка, до която трябва да доведе пътят в психологичното разбиране на поетичното и на музикалното, където на другия полюс се намира целната точка, до която трябва да стигне психологическото разбиране, когато то иска да схване архитектурното и скулптурното, на двата полюса се намира едно изживяване, което в областта на изкуството бива изживяно вътрешно и по отношение на което съществува най-великата задача на действителността то да бъде внесено също и навън в света: изживяването на човешката свобода.
към текста >>

Така е на единия полюс.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията. Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>

А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте.
А на другия полюс душата, духът на човека живее така, както те са живели приблизително в Гьоте. Това душевно и духовно естество е толкова силно, че то не прониква телесно-физическото естество на човека само до заливите на сетивата, а прониква тези сетива и се простира още вън от сетивата. Бих могъл да кажа, че при Новалис имаме една нежна душевна духовност, че тя не прониква до пълното проорганизиране на сетивата; При Гьоте имаме една такава силна душевна духовност, че тя прониква организма на сетивата и преминава границата на човешката кожа потопявайки се в космическото; поради това тя има преди всичко копнежа за разбирането на онези области на изкуството, които внасят духовно-душевното в пространствено-времевото. Ето защо тази духовност е така организирана, че с това, което излиза вън от границите на човешката кожа, тя иска да се потопи в одушевеното пространство в пластиката, в одухотворената пространствена сила на архитектурата, в контурите на онези сили, които вече са се овътрешнили като сили на пространството и времето, които обаче в тази форма могат да бъдат външно уловени в живописта.
към текста >>

Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса.
Аз вярвам, че човек трябва да остане по определен начин вътрешно в изкуствата, когато се опита да говори върху художественото, който опит винаги остава още като едно сричане. Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса. И аз вярвам, че художественото не може да бъде разбрано психологично, когато искаме да го обхванем с нормалното състояние на душата, а можем да го обхванем само с това, което се издига над това нормално душевно състояние, а по-висшето духовно-душевно естество на човека, което има заложби за духовните светове.
към текста >>

103. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането? Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото! И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
към текста >>

104. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
Друго нещо, което съм си отбелязал, е по отношение на интересните забележки за връзките на гласните с тоновете и цветовете, които г-н Бауман направи в своята лекция. Както си спомняте, той определяше тъмните гласни У, О като такива, които въздействат тоново най-ясно. По средата стои А и, така да се каже, на другия полюс се намират Е и И, светлите гласни, които въздействат тоново най-слабо и които носят нещо шумово в себе си.
към текста >>

105. 1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа.
след като то отново слиза във физическия свят, бихте установили как току що описаните духовни сили у човека са вече свързани с неговите душевни сили. И така, като духовно-душевно, или като душевно-духовно същество, човекът слиза от по-висшите сери, за да стъпи на Земята. Да, човекът се обгръща с физическите условия на съществуванието. За тази друга негова съставна част, която се свързва с току що описаната, ще кажем следното: Тук долу, на Земята, духовно-душевните сили на човека се срещат с всичко онова, което възниква чрез процесите на физическата наследственост. Сега към духовно-душевните сили се присъединяват и физическо-телесните, така че двете троични формации се свързват помежду си. Откъм духовно-душевния полюс на човека имаме Човекът-Дух, Духът-Живот и Духът-Себе, които са свързани с чисто душевните сили на Съзнаващата Душа, Разсъдъчната Душа и Сетивната Душа. При слизането си във физическия свят, те освен че са свързани помежду си трябва да се свържат още и с астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Обаче от своя страна, последните са свързани помежду си в утробата на майката, като после на физическия план се свързват и с неговите три царства: минералното, растителното и животинското, така че и тук възниква една връзка между двете троични формации.
към текста >>

И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>

Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
Ако наблюдавате израстващото дете с истинска непредубеденост, Вие на всяка цена ще констатирате следното: Тук, във физическите условия, духовно-душевните сили на детето все още не са свързани с неговите физическо-телесни форми. И в духовен смисъл, задачата на възпитанието се състои тъкмо в хармонизирането на двата полюса. Те трябва да бъдат приведени в хармония, защото при новороденото дете, а и по-късно, хармония между тях липсва! Задачата на възпитателя е да постигне истинско съзвучие между тези два полюса.
към текста >>

106. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Това е единия полюс.
Какво впрочем представляват нервите? *29 Нервите, или но добре казано, нервът, е нещо, което непрекъснато се стреми да се превърне в кост, обаче не успява да го стори, само защото е свързан и с такива елементи от човешкия организъм, които нямат нищо общо с костите и нервите. Нервът има непрекъснатия стремеж да се вкостени, да „втвърди" и умъртви себе си, да се превърне в мъртва материя, каквато са до голяма степен и човешките кости. (Животинските кости са сравнително „по-живи" от човешките.) И така, нека да обобщим едната страна на човешката природа: Разрушителните, смъртоносните сили действуват в костната и нервната система. Това е единия полюс.
към текста >>

Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи.
Другият полюс този на животворните сили е представен в мускулната и кръвоносната система, както и във всичко, което им принадлежи. Нервите не се превръщат в кости, само защото са интимно свързани с кръвоносната и мускулната система, така че действуващите там, в кръвта и мускулите, сили, просто не им разрешават да доведат докрай своето потенциално вкостяване. Ако обаче възникне една неправилна връзка между костите от една страна, и кръвта и мускулите от друга, тогава се появява рахитът. Той възниква поради това, че мускулите и кръвта смущават правилното умъртвяване на субстанциите в костната система. Ето защо е изключително важно да се постигне добро взаимодействие между мускулно-кръвоносната система от една страна и костно-нервната система от друга страна. Например: едва след като костно-нервната система е достатъчно застъпена в нашето око, но така че все пак да е на заден план и за сметка на нерва, едва тогава окото е в състояние да свърже волевата природа на това, което живее в мускулите и кръвта, с представката или познавателна дейност, която е характерна за костно-нервната система.
към текста >>

107. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Обаче ние ще допуснем сериозен пропуск, ако разглеждаме Духа, без да се съобразим с различните състояния на човешкото съзнание; ние ще си изградим погрешна представа за душата, ако я търсим извън полюсите на симпатията и антипатията; ние ще си изградим погрешна представа за тялото, ако не го обхванем в неговите истински форми.
Обаче ние ще допуснем сериозен пропуск, ако разглеждаме Духа, без да се съобразим с различните състояния на човешкото съзнание; ние ще си изградим погрешна представа за душата, ако я търсим извън полюсите на симпатията и антипатията; ние ще си изградим погрешна представа за тялото, ако не го обхванем в неговите истински форми.
към текста >>

108. 1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Те са различни като северен и южен полюс.
Често един до друг са сангвиничният и флегматичният темперамент, така са дадени и на схемата. Никога сангвиничният темперамент не преминава лесно в холеричен. Те са различни като северен и южен полюс. По същия начин се противопоставят меланхоличният и сангвиничният темперамент. Стоящите един до друг темпераменти преливат един в друг. Затова би било добре следното разделение по групи: Когато съставяте една флегматична група, като противоположна й поставете друга холерична, а между тях да са другите две, меланхоличната и сангвиничната.
към текста >>

109. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма. Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>

Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето.
Наред с пространството ние значи трябва да привлечем в разглеждането на това, което живее в нашата култура и времето: това, което се издига като история на времето от древността и което напира в съвремието ни от бъдещето. Ние трябва да сме наясно с това, че живеейки като хора на съвременността, притежаваме в душите си една игра на миналото и бъдещето. Така, както в нас се преплитат, тъй като сме европейци както вече споменах Америка, Англия, Азия, Китай, Индия, Изтока и Запада, тъй като те са двата полюса, така в нас са и Гърция, Рим и бъдещето. И благоволявайки да обхванем с поглед последното, когато осъзнаваме, как миналото, ставащото, възникващото живеят в душата ни, то в тази душа навлиза едно друго настроение за надхвърлящата егоизма съдба на човечеството, едно друго настроение, различно от простото пространствено наблюдение. И когато развием това душевно настроение, едва тогава ние е развием възможността да си създаваме понятия за сферата на духовете на времето, Архаите. Това означава да достигнем до третото божествено в учението за йерархиите. Добре е човек най-напред да се отдаде на това да си представи това чрез средствата, които току що посочих, в понятия, в идеи. Защото духовете на формата, които идват тогава, са безкрайно по-трудни за разбиране.
към текста >>

110. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология.
Разбира се от само себе си, че само една малка част от всичко онова, което вие вероятно очаквате от бъдещето на медицината, ще може да бъде засегнато в този курс, защото всички вие ще се съгласите с мен, че действителната, осигуряваща бъдещето, дейност в медицинската област зависи от една реформа в самото медицинско образование. С това, което може да бъде изложено в един курс, такава реформа на медицинското образование не може да бъде стимулирана дори в най-общи линии, най-много е възможно в определен брой хора да възникне стремежът да участвуват в такава една реформа. Само че това, за което днес се говори в медицинската област, има винаги за свой противоположен полюс, за своя основа начините, по които медицинската дейност бива подготвена от наблюденията на анатомията, физиологията, на цялата биология. Чрез тази подготовка мислите на медиците биват предварително насочвани в определена насока, а преди всичко от тази насока трябва да бъдат отклонени хората.
към текста >>

111. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането.
Ще разберем полярността на самия човек, само когато знаем, че човекът всъщност представлява такова дуалистично изградено същество, което чрез своята горна област възприема долната си област. Обаче трябва да прибавя следното: долу разположените дейности, т.е. единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
към текста >>

Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство.
Обаче трябва да прибавя следното: долу разположените дейности, т.е. единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство.
единия полюс на цялото човешко същество ни е даден, когато изследваме приемането на храна, преработката на храна в най-широк смисъл на думата, до уравновесяването с дишането. Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство.
Уравновесяването с дишането се извършва чрез ритмична дейност. Ние ще говорим още за значението на ритмичната ни дейност. Но като слято с дихателната дейност, като принадлежаща към дихателната дейност трябва да разгледаме нервно сетивната дейност, всичко онова, което се отнася до външното възприемане и до продължението на това външно възприемане, до преработването му от нервната дейност. Ако от една страна си представите всичко онова, което е свързано с дихателната дейност, със сетивно-нервната дейност, то в известен смисъл имате единия полюс на човешкото устройство. Когато съберете всичко онова, което от другата страна представлява приемането на храна, преработката на храна, вещество обмяната в обичайния смисъл на думата, то имате другия полюс на процесите в човешкото устройство. В значителна степен сърцето е онзи орган, който чрез своите наблюдаеми движения, представлява израз на уравновесяването между горното и долното, и който психически или може би по-добре казано подпсихически, е онзи орган за възприемане, осъществяващ съобщаването между двата полюса в човешкото устройство. Според този принцип можете да изследвате всичко, което Ви предлагат анатомията, физиологията, биологията и ще видите, че едва по този начин се хвърля светлина в човешкото устройство. Докато не различите горното от долното, свързани чрез сърцето, няма да можете да разберете човека, защото съществува основна разлика между всичко онова, което се извършва чрез дейността на долното устройство на човека и това, което се извършва в горното му устройство.
към текста >>

Това е единия полюс.
И ако трябва да си послужим с един обичаен израз, който произхожда бих желал да кажа само от определени форми на тази дисхармония, то трябва да употребим израза хистерия. Ще изберем като израз хистерия по-късно ще разберем, че този израз съвсем не е зле подбран като термин за твърде силното еманципиране на веществообменните процеси. Истинските хистерични прояви в тесния смисъл на думата не са нищо друго, освен доведената до кулминация дисхармонична веществообмяна. В действителност в достигащия чак до сексуалните симптоми хистеричен процес имаме залегнали нищо друго, освен подобни дисхармонии на вещество обмяната, които според природата си всъщност са външни процеси, които не би трябвало да протичат в човешкия организъм, т.е. процеси, спрямо които горното се оказва твърде слабо, за да ги овладее. Това е единия полюс.
към текста >>

Тогава се появява другия полюс на тази дисхармония неврастения.
И тогава, когато се появят подобни явления с хистеричен характер, имаме работа с едно прекомерно засилване на извън човешката дейност в областта на долните части на човешкото устройство. Но същата тази дисхармония във взаимодействието може да настъпи и поради това, че горния процес не протича правилно, т.е. протича по такъв начин вътре в себе си, че твърде силно ангажира горното устройство този процес е противоположен, в известна степен е негатив на долните процеси, той ангажира твърде силно горните процеси. Този процес затихва веднага преди още чрез сърцето да е установил контакт с долното устройство. И така той е твърде силно духовен, твърде силно ако мога да употребя този израз органично интелектуален. Тогава се появява другия полюс на тази дисхармония неврастения. Тези две бих желал да кажа, намиращи се все още в областта на функционалното дисхармонии на човешкото устройство, трябва да бъдат разбрани преди всичко останало. Защото това са в известна степен дефекти, изразяващи себе си както в горното, така и в долното. И постепенно ще трябва да разберем, по какъв начин полярността в човешкото устройство се подчинява на единия или на другия недостатък. И така, в лицето на неврастенията имаме функциониране на горното, което твърде силно ангажира органите на горното, така че това, което, изхождайки отгоре, чрез посредничеството на сърцето, би трябвало да протича долу, всъщност протича още в горното, приключва още тук и тази дейност не се спуска чрез застоя в сърцето към долното течение. Виждате също така, че е по-важно, много по-важно е бих желал да кажа да се наблюдава външната физиономия на болестната картина, отколкото чрез аутопсия, да се наблюдават станалите вече дефектни органи.
към текста >>

112. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част.
Всъщност едно сравнително изследване би трябвало ясно да посочи това взаимоотношение. Вие бихте могли просто външно да питате знаете, колко често се поставя въпросът: за какво изобщо съществува такова едно образование, което е отворено навън, както е червеобразният придатък при човека? Често се поставя този въпрос. Когато се поставя такъв въпрос, обикновено не се обръща внимание на следното, че човекът действително проявява себе си като дуалистично същество, и това, което от една страна възниква в долната част, е винаги паралелен орган за нещо, което възниква в горната част, и че в горната част определени органи не биха могли да възникнат, ако не биха могли да се развиват паралелните органи, в известен смисъл да се развият противоположните полюси в долната част. И колкото повече в животинската редица предния мозък приема формата, която след това се развива при човека, толкова повече се оформя червото именно в онази посока, водеща до отлагане на хранителните остатъци. Съществува тясна връзка между оформянето на червото и оформянето на главния мозък, и ако в хода на животинската редица не биха се появили дебелото черво, червеобразният придътък, то в крайна сметка не биха се появили и мислещи хора с физическа природа, защото човекът притежава своя мозък, своя мисловен орган изцяло за сметка на своите черва, и червата представляват точен обратен образ на мозъка. За да може човекът от една страна да бъде обременен от физическата дейност за целите на мисленето, от друга страна той трябва да натовари своя организъм с това, за което съществува предпоставка за натоварване, поради наличието на оформено дебело черво и на оформен пикочен мехур. Така появяващата се именно в човешкия физически свят най-висша душевно-духовна дейност, доколкото същата е свързана със съвършеното оформяне на главния мозък, същевременно е свързано и с принадлежащото към него оформяне на дебелото черво. Това е изключително значителна връзка, връзка хвърляща невероятно много светлина върху цялото творение на природата.
към текста >>

113. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо.
към текста >>

Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс.
Това е едно заболяване, на което може би се обръща малко внимание, и което представлява противоположния на хидроцефалията полюс, на който трябва да се обърне внимание. Като малки деца ние всъщност непрестанно се люшкаме насам-натам между тези две крайности, между хидроцефалията и между нейния противоположен полюс. Може, обаче да се случи така по-късно ние ще засегнем и терапевтичната страна, че нещо в това отношение не се доглежда, а именно пропуска се правилния момент, който винаги е налице, в който приблизително, хидроцефалията може да бъде преустановена, било чрез възпитание, било чрез диета, било чрез лечение в детска възраст, и по-точно в кърмаческа възраст, така че бих желал да кажа се пред извиква твърде ранното изчезване на хидроцефалията. Така пред нас особено ясно изпъква вредата от липсата на поглед върху цялостното протичане на човешкия живот. Защото отново искам да подчертая, че тук могат да възникнат множество медицински дисертационни работи, ако за предпоставка се потърси връзката между това протичане на хидроцефалията в детска възраст и сифилиса или предразположение към сифилис, проявяващ се по късно. От това от проследяването на малките животинки не излиза нищо. От това се получава нещо, само ако се съгласим да вземем предвид подобни неща, така, както ги изложих сега.
към текста >>

114. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания.
Или в известен смисъл процесът трябва да метаморфозира по посока нагоре. Зрителният процес представлява вид метаморфоза на вкусовия процес. Но метаморфоза на вкусовия процес трябва да съществува в тялото по посока надолу. Докато чрез зрителния процес се изкачваме повече по посока на външния свят, окото е поставено само в костната ямка и оттук ние попадаме навън, окото представлява един крайно външен орган зрителният процес е устроен повече по посока навън, сега в противоположна посока трябва да си представим метаморфозата на вкусовия процес надолу в тялото. Така в известен мисъл достигаме до другия полюс на зрението, до това, което в организма съдействува на зрението, до нещо, което ще хвърли изключително много светлина върху следващите разглеждания. Защото, какво намираме, когато проследим метаморфозата на вкусовия процес по посока надолу? Тук лежи храносмилането и можете да достигнете до едно действително вътрешно разбиране на храносмилането само, ако от една страна успеете да си го представите като метаморфозирало продължение на вкуса, а от друга страна си го представите като пълна полярна противоположност на насоченото навън зрение, защото външното зрение ще Ви доведе до това, да разберете, кое от външния свят съответствува на това храносмилане, на кое храносмилането представлява органически вложен във вътрешността процес. От друга страна ще осъзнаете, как можем да си представим родството на храносмилателния процес с процеса на вкусване. Вие изобщо не бихте могли да разберете интимните дейности в човешкия организъм, разположени в храносмилателния процес, ако не си представите цялостния храносмилателен процес по начина, според който доброто храносмилане почива на способността, в известен смисъл да умее да вкусваме с целия храносмилателен тракт, и че лошото храносмилане в известен смисъл се дължи на неспособността да усещаме вкуса с целия храносмилателен апарат. И така виждате ли, процесът, който разгледахме, се разделя на вкусване и помирисване; ето тук в известен смисъл един процес се разцепва по такъв начин, че от една страна имаме работа с процес, с вкусовия процес, изразяващ се повече чрез взаимодействието на етерното с физическото, а от друга страна имаме процес, който откриваме в лицето на обонянието.
към текста >>

Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс.
И така, ако отведете онова, което е подходящо аромата и задържания процес на изгаряне в растенията в долната част на тялото, то Вие ще помогнете на долната част на тялото. Ако това, което в растението е призвано да задържи солевия процес или в растението да го отведе по посока навътре, ако това го отведете в горния човек, то Вие ще подпомогнете процесите в горния човек. Всичко това ще трябва да бъде разгледано поотделно. Тук виждате, как всичко външно, в известен смисъл може отново да се появи във вътрешността. И колкото по-дълбоко навлизаме в човек, толкова повече трябва да търсим външното във вътрешността на човека. Именно в това, което се разиграва в храносмилателните органи, и по-точно в бъбреците, трябва да търсим нещо, което е много, много сродно с ароматния процес и процеса на изгаряне, само че представлява противоположния полюс. И не това, което се разиграва в устройството на човека започвайки от белия дроб, горе през гръкляна и главата, трябва да търсим нещо, което вътрешно е сродно с всичко онова, което в растението клони към солевия процес, което изобщо в човешката природа клони към солевия процес. И човек би желал да каже, това не означава, че човек би желал да каже, но човек може да каже: ако познаваме различните начини, според които растенията натрупват в себе си соли, тогава само е необходимо да потърсим съответствуващото в човешкото устройство. В общи линии днес ние го потърсихме, в подробностите му ще го потърсим в следващите лекции.
към текста >>

115. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес.
То е, което в обонятелния процес е изнесено повече извън природата на човека, за да можем ние, хората, да го възприемем. В други случаи това се включва в самите субстанции на извън човешката природа и тогава ние го виждаме. Разглеждайки това, което е видимо в своите форми и т.н. ние всъщност имаме пред себе си формообразуващия принцип, който в обонятелния процес разкрива себе си именно субстанциално. Бих желал да кажа, че тази същност, разкриваща себе си в обонянието, би трябвало да бъде проследена навън в растителния свят, в света на скалите, и тогава ще открием, че същият принцип, проявяващ се в обонянието, навън проявява себе си и във формообразуващите процеси. Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес. Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса. От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи. Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на мислене, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
към текста >>

116. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В тези два различаващи се полюса на човешката природа, ние трябва да съзрем нещо много значително.
Колкото и странно, и парадоксално да звучи, така е. Обаче всичко онова в човека, било то течни или повече въздухообразни процеси, което е свързано с отделянето на урината и на пот, то ни насочва към земния човек, към индивидуализиращия себе си човек. В тези два различаващи се полюса на човешката природа, ние трябва да съзрем нещо много значително. За съжаление в по-ново време поне, доколкото ми е известно на мене никой не е намерил повод по такъв начин да посочи дуалистичността, която аз сега посочвам в границите на човешката природа, че това да послужи някому за целите на терапията. Защото виждате ли, всички тези неща, които ние тук разглеждаме, би трябвало да сближат терапията с патологията; тази патология и терапия не бива да бъдат две разделени една от друга области. Това също така ми дава повод, всичко онова, което излагам тук като определено настроение, някакси да го ориентирам по посока на терапията, за да може това, което разглеждаме от патологична гледна точка, да подпомогнем човека, след това да разсъждава терапевтично. Ето защо казвам нещата именно така, както го правя, и в такъв случай е лесно да се направят възражения, ако не се обръща внимание на тази ориентация по посока на терапевтичното.
към текста >>

117. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека.
Сега става дума за това, да вникнем по-нататък в целия този процес. Разглеждайки това в нас, което взема участие в изграждането на въглеродно-субстанциалното, при човека ние достигаме до бъбреците и до отделителните органи въобще, и до всичко, което и по посока нагоре е свързано с бъбрека. Така, че ние са доближаваме до бъбречния процес във вътрешността на човека, когато обхванем с поглед процеса, свързан с въглена в природата извън човека. И това същевременно ни се посочва пътя, чрез който по някакъв начин да можем да приложим при човека carbo vegetabilis. За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене. Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т. е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване.
към текста >>

При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т.
За сега бих желал да кажа по отношение на по-безобидните заболявания имаме възможността да казваме: чрез carbo vegetabilis сме в състояние да се противопоставяме на процеса на превръщане на човека в животно, предизвикващ чувството на гадене. Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т. е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване. И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина. Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина. Ако си представите: тук на Земята (виж рис.21) Земята е обгърната с въздух, а тук след въздуха следва нещо друго. Това, което следва след въздуха, е нещо, което можем да наречем един вид топлинно покривало на Земята.
към текста >>

е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване.
Всичко онова, което определя болестната картина на carbo vegetabilis всъщност представлява чувството на гадене и продължение на гаденето във вътрешността на човека; срещу това, което се образува тук, активният противоположен полюс се представя от противоположния процес в човека. И този процес обхваща всичко, свързано с функцията на бъбречната система. Ето защо ако Вие успеете да стимулирате бъбречния процес, имайки пред себе си такава болестна картина в човека, която иначе, по изкуствен начин, би могла да бъде предизвикана от високи дози carbo vegetabilis, ако Вие успеете, например чрез по-високото потенциране на carbo vegetabilis да стимулирате целия бъбречен процес, по определен начин да го повишите, то в такъв случай Вие се противопоставяте на този болестен процес в човека, който е подобен на действието на carbo vegetabilis. Така че същественото при изследването на това болестотворно средство е да разберем, как се отнася бъбречният процес в човека спрямо потенцирането на такова средство като carbo vegetabilis. При това бъбречният процес може така да действува, че да прояви свой противоположен полюс спрямо храносмилателния процес, т. е да прояви противоположния полюс на нарушения храносмилателен процес, явяват се като последица на болестната картина на carbo vegetabilis или да прояви противоположния полюс на болестното храносмилане в червото с цел неговото оздравяване. И така, на това, което протича под влиянието на carbo vegetabilis, от едната страна се противопоставя образуването на светлина. Това, което сега Ви казах, можете да го разберете в обобщен вид, ако си представите следната картина. Ако си представите: тук на Земята (виж рис.21) Земята е обгърната с въздух, а тук след въздуха следва нещо друго. Това, което следва след въздуха, е нещо, което можем да наречем един вид топлинно покривало на Земята. Ако човек поеме по път отдалечаващ го от Земята биха се установили съвсем различни температурни отношения, силно биха изненадали хората.
към текста >>

Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона.
Ако човек поеме по път отдалечаващ го от Земята биха се установили съвсем различни температурни отношения, силно биха изненадали хората. На известно разстояние от Земята, това, което е заложено в топлинните сили, играе роля, идентична на ролята на атмосферата, разположена под това топлинно покривало. Ако ето тук оставим тези топлинни въздействия, т.е. извънземната топлинна зона, тогава тук е разположена въздушната зона (вж. рис. 21). Отвъд това топлинно въздействие обаче, е разположен противоположния на въздушната зона полюс, където всичко се отнася противоположно на това, което всъщност се разиграва в нашата въздушна зона. Докато тук, ако мога да употребя този израз се извършва обезвъздушаване, прекратява се съществуването на въздуха, от тази зона, като че ли избухвайки от обезвъздушаването, произлиза това, което ни се изпраща под формата на светлина (вж. рис.21). Истинска глупост е да се вярва, че нашата земна светлина идва от Слънцето.
към текста >>

до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и.
Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес. Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес. Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21). Необходимо е само да разгледате болестната картина, действителната болестна картина, възникваща у човека под определени влияния от страна на калциевия карбонат, и Вие отново ще откриете че това е силно свързано с всички онези процеси, представляващи собствените жизнени процеси на белодробното устройство. Само че е трудно, тези процеси да бъдат отделени от онези, които са поставени изцяло под въздействието на дихателния процес. Но именно при белия дроб, тъй като той служи на човешкото устройство в две направления, е необходимо да имаме предвид, че от една страна той има функционални задачи по посока навън, а от друга страна има такива функционални задачи и по посока навътре. Израждането на белия дроб трябва да бъде търсено в процеси, подобни на процесите на формиране черупката на стридата, или подобни на други процеси, разбира се, естествено и на формиране черупката на охлюва и т.н.
към текста >>

118. 15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора. Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания. Чрез такива здрави научни занимания ще трябва да бъдат изследвани много неща, които засега биват изследвани за съжаление чрез едни нездрави научни занимания.
към текста >>

119. 17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство.
Но съществува нещо друго, върху което трябва да насочим вниманието си. Бихме могли да кажем: изследвайки по духовно-научен начин, виждаме че в областта на зъбообразуването и в негова близост е налице един изключително жива дейност на етерното тяло, която дейност е свободна, и която в известен смисъл много хлабаво е свързана с физическото устройство. Тази съществуваща тук дейност, която можем да наблюдаваме по особен начин, и която обуславя един подвижен процес на непрекъснато организиране около челюстите, това етерно подвижно устройство, то, като свободно устройство, изобщо не съществува в долната част на човешкото тяло. Тук това устройство в най-прекия смисъл се свързва с физическата органична дейност, и с това са свързани явления, които аз изложих по-рано. С това е свързано обстоятелството, че когато дейността на етерното тяло бъде освободена от физическия организъм, тъй както става това по време на бременност, на другия полюс това предизвиква значителни промени в зъбното устройство. Хемороидалните страдания също са свързани с обстоятелствата, че в своите функции физическото тяло и етерното тяло поемат по свои собствени пътища. Но това, което се появява в този край на човешкото устройство, а именно еманципирането на етерното устройство, това от друга страна придърпва етерното тяло навътре в устройството, и тук, от другата страна с това е свързано противоположното действие или разрушителното действие. Това, което повдига на по-високо ниво органичната дейност, както, в здравия смисъл става по време на бременност, и както, в болестния смисъл става при болните но което и във втория смисъл представлява единствено повдигане на органичната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност на по-високо ниво, това, което прави нормалната дейност по-интензивна, същото това от друга страна действува под формата на една по-интензивна органична дейност, или действува предимно при зъбите в смисъла на обратно развитие, на разрушение. Това е, което заслужава да бъде разгледано.
към текста >>

120. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава.
Това е противоположният процес на еволюционното развитие, достигнало до животното. И отново тук, вътре, се разиграва полярно противоположният процес. Ако припишем на силиция и калция, които са стигнали до покой процеси, участие в образуването на човешката физическа глава, трябва да сме наясно, че в това физическо образуване на главата на човека се намесва нещо, което играе много значителна роля вън, в цялата природа поне на нашата Земя. Същевременно още сега можем подготвително да се ориентираме, че кварцът, силицият, има съществено сродство с разиграващото се във физическата глава. Говоря ли за силиция, това е именно стигналият до покой процес. А процесът на образуването на варовика, стигащ до покой в калция, има нещо общо с противоположния полюс, с всичко това, което полярно действа заедно с другата сила в човешката физическа глава. Тези процеси, които точно днес можем да ги потърсим около нас, в човешката глава се намират във взаимна връзка с други процеси, които не ги намираме на Земята, които се намират само в отпечатъка, доколкото главата е отпечатък, отражение на етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>

И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното.
Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>

Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4).
Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>

Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс.
Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на растението и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм. Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта. В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес. Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих. Чрез нашия дихателен ритъм носим в нас борбата срещу образуването на растителната пепел. Ние носим в нас противоположния полюс на процеса на изгарянето на растителността и образуването на растителната пепел. Когато се разберат тези неща, няма да ни изглежда учудващо, че в известна степен, ако се изразя грубо, се предизвиква удар и противоудар. Съвсем ясно е, че ако засиля в организма образуващия кварца процес, ще се модифицира и противодействието, както и ако внеса в организма продукта от процеса на изгарянето, ще произведа противодействието и тогава се появява въпросът: «Как можем да владеем това действие и противодействие?
към текста >>

Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих.
Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта. В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес. Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих. Чрез нашия дихателен ритъм носим в нас борбата срещу образуването на растителната пепел. Ние носим в нас противоположния полюс на процеса на изгарянето на растителността и образуването на растителната пепел. Когато се разберат тези неща, няма да ни изглежда учудващо, че в известна степен, ако се изразя грубо, се предизвиква удар и противоудар. Съвсем ясно е, че ако засиля в организма образуващия кварца процес, ще се модифицира и противодействието, както и ако внеса в организма продукта от процеса на изгарянето, ще произведа противодействието и тогава се появява въпросът: «Как можем да владеем това действие и противодействие? » Това е, което, ако го означа абстрактно, ще кажа, че става въпрос първо да познаем кои от процесите - но нагоре чак до аза - се намират в човешкия организъм и кои процеси са вън, извън човешкия организъм.
към текста >>

Ние носим в нас противоположния полюс на процеса на изгарянето на растителността и образуването на растителната пепел.
Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих. Чрез нашия дихателен ритъм носим в нас борбата срещу образуването на растителната пепел. Ние носим в нас противоположния полюс на процеса на изгарянето на растителността и образуването на растителната пепел. Когато се разберат тези неща, няма да ни изглежда учудващо, че в известна степен, ако се изразя грубо, се предизвиква удар и противоудар. Съвсем ясно е, че ако засиля в организма образуващия кварца процес, ще се модифицира и противодействието, както и ако внеса в организма продукта от процеса на изгарянето, ще произведа противодействието и тогава се появява въпросът: «Как можем да владеем това действие и противодействие? » Това е, което, ако го означа абстрактно, ще кажа, че става въпрос първо да познаем кои от процесите - но нагоре чак до аза - се намират в човешкия организъм и кои процеси са вън, извън човешкия организъм. Тези процеси са диференцирани вътре и вън. Но вътре и вън те са полярно противоположни един на друг.
към текста >>

121. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм.
Във фосфорното и сярното въздействие и в това на арсена имаме две противоположности. Можем и да кажем: С простите правила за единия или другия полюс не е направено нищо, защото нередовността в едната част на човека веднага има противоположното действие и продължава в противоположната нередовност в другата част на човешкия организъм. Нередовността в горния човек скоро се проявява и като нередовност в долния човек. И това взаимодействие на две нередовности е нещо - извинете, сега ще употребя един израз не за живота, а, бих казал, за клиничното разглеждане, - което принадлежи към най-интересното; това нередовно взаимодействие, където двете дейности не се обединяват, а едно прекалено слабо силово действие горе предизвиква прекалено силно долу, или обратното, много силно долу предизвиква много слабо горе. Нещата са не само полярно противоположни по отношение на положението и посоката, но също и по отношение на интензивността. Това е сложното в човешката природа, това взаимодействие. Когато се прозре, се вижда, че то е причината за необходимостта да се уравновесят в известен смисъл силите на човека, да се ангажират, за да се създаде равновесие между противоположностите.
към текста >>

122. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното.
От друга страна, особено важно е още нещо. И другият полюс на човешкото същество, веществообмяната действа обратно на ритмичната система, и то така, че може би най-добре разбираме начина, по който тя действа, когато знаем следното. Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо.
към текста >>

На полюсите Земята всмуква малко от извънземното, там тя се противопоставя на извънземното, отхвърля го в голямата му част обратно.
В тропиците Земята всмуква най-много от извънземното и от него развива буйната растителност. На полюсите Земята всмуква малко от извънземното, там тя се противопоставя на извънземното, отхвърля го в голямата му част обратно. Бих казал, че в тропиците Земята блести най-малко, ако я погледнем отвън, тя излъчва обратно най-малко, там повечето се всмуква. На полюсите Земята блести най-много, там повечето от извънземното се отблъсва, затова блести, потопена е в блясък.
към текста >>

На полюсите Земята блести най-много, там повечето от извънземното се отблъсва, затова блести, потопена е в блясък.
В тропиците Земята всмуква най-много от извънземното и от него развива буйната растителност. На полюсите Земята всмуква малко от извънземното, там тя се противопоставя на извънземното, отхвърля го в голямата му част обратно. Бих казал, че в тропиците Земята блести най-малко, ако я погледнем отвън, тя излъчва обратно най-малко, там повечето се всмуква. На полюсите Земята блести най-много, там повечето от извънземното се отблъсва, затова блести, потопена е в блясък.
към текста >>

Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин.
Това е извънредно важен факт, защото, когато го вземем под внимание, ние си изграждаме възгледа, че в тропиците има извънредно дълбока свързаност между етерно-земното и извънземната астралност, докато на полюсите астралното се отблъсва по определен начин. Това наблюдение може да бъде извънредно ползотворно, понеже, ако се проследи връзката по-нататък, се стига до следното: Да приемем, че поставяме някой болен човек в условия, където светлината действа извънредно, където въздухът блести, проникнат със светлина. Тогава можем да кажем: Ние го преместваме в една област, където земното, което действа върху него, се отблъсва, където той ще бъде изложен на влиянията на извънземното. Защото в силния слънчев елемент лежи това, което Земята повече не използва, което се отблъсва. Болният идва в областта на това извънземно влияние. Поставим ли го в проникнатия със слънце въздух, действаме върху ритмичния му организъм.
към текста >>

Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле. Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната. Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н.
към текста >>

При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека.
Това са неща, които същевременно ни показват колко сериозно днес трябва да се приеме фактът, че в гърдите на човека имаме всъщност само въздействия, за които, ако искаме да ги лекуваме, трябва да се обърнем към обкръжението, да приложим нещо, което принадлежи на външния свят - светлина и климатични влияния, като човекът се изпрати високо в планината, и всичко друго, което можем да приложим като магнитното поле. Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната. Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н. се излъчват лъчи, като тези от тъмната стая и ще забележим, че можем да лекуваме и онези пациенти, които иначе имат правилно храносмилане и т.н., но въпреки това показват туберкулозни симптоми, така ще се получи най-често при заболявания особено в тази област.
към текста >>

Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната.
Същото е и с електрическото поле, само че трябва да се има предвид начинът на лекуването с електрическото поле. Ако с поставянето на полюсите върху човешкия организъм оставим да потече електричество, нещата са съвсем различни, отколкото ако се създаде електрическо поле и човекът се постави в него, без през него директно да минава ток от единия до другия полюс. Тук трябва също да се правят опити, които ще са много важни. При известни обстоятелства може да има благоприятни въздействия, ако токът между полюсите протече през човека. Но тогава ще действа преди всичко това, което преминава от обмяната на веществата върху ритмичната система. Ако електрическият ток протича през човека от единия до другия полюс, когато самият човек затвори кръга на електрическото въздействие, няма да бъде повлияно нищо друго освен веществообмяната. Поставим ли обаче човека в електрическо поле, ще забележим, че навсякъде, от всички остри места в него, от пръстите на ръцете, краката и т.н. се излъчват лъчи, като тези от тъмната стая и ще забележим, че можем да лекуваме и онези пациенти, които иначе имат правилно храносмилане и т.н., но въпреки това показват туберкулозни симптоми, така ще се получи най-често при заболявания особено в тази област.
към текста >>

123. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот.
същинският белтъчен организъм на човека. В течността на тъканите протича непрекъснато приемане и разрушаване на намиращия се в храната белтък. И в тази дейност се намират атаките, които се извършват върху това, което иска да остане стабилно в белтъчното изграждане - изобщо човешките вътрешни белтъчни органи. Те остават стабилни затова, защото навътре отделят, освобождават духовно-душевна дейност. В тази непрекъсната обмяна между живото приемане и разрушаването на белтъците и пораждащата се там игра на сили, в това взаимодействие между извънредно подвижната игра на сили и стремящата се към спокойствие игра на сили, на това, което във взаимодействието се поражда във вътрешния човешки белтък, почива всъщност полученото чрез хранителния процес. Затова отчасти е суеверие, отчасти правилно, когато се казва: «Човекът се изгражда от приетите от него хранителни вещества.» Суеверие е, понеже чрез това, че човекът изобщо е човек, изграждащите сили още от началото се съдържат в неговите белтъчини, а от друга страна, на другия полюс човекът разгръща дейност, която представлява непрекъсната атака върху стабилността на собственото му белтъчно изграждане, така че може да се каже: Не е правилно да се вярва, че само приемането на хранителни средства поддържа човешкия живот. Просто не е правилно, а е правилно и че протичането на живата игра между силите в течностите на тъканите поддържа живота. Когато приготвите ястията така, че да поощрявате тази дейност в течностите на тъканите, чрез това поддържате живота, но не че внасяте в тялото хранителни вещества, а че причинявате сблъсъка със стабилните сили на собствените му белтъчини. Най-същественото в процеса, който възбуждате чрез приемането на храната, е, че също и там трябва да разглеждате самия процес. Може да се случи например на някой възрастен човек да не му въздействат вещества, за които знаем, че много добре въздействат върху децата, понеже детето се намира в процес на пластично израстване и поради това се нуждае от въпросните вещества, от приемането навътре и разгръщането на силите на веществата навътре. Ако знаете, че някакво вещество действа добре при детето, съвсем не е задължително то да действа така и при израсналия човек.
към текста >>

Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната.
Това е вярно. И то е толкова вярно, че винаги, когато се обхващат само физическите симптоми, не се стига всъщност до нищо, нищо не се получава. Подобни физически комплекси водят до съвсем различни болестни причини. Именно при така наречените душевноболни трябва да се търси деформацията на органите, някой неправилно функциониращ орган и да се запита: Защо той не функционира правилно? Защото са увредени стабилните сили в изграждането на белтъка, не вариращите, а стабилните. Следователно има нещо в болния, което непрекъснато се стреми да разруши органа в неговото първоначално пластично изграждане и оттам не е добре, ако човек отклонява вниманието си към ставащото в тъканните течности, което представлява другия полюс на веществообмяната. С това, което представлява веществообмяната в организма, няма да се стигне доникъде, ако се изхожда от симптомите. Затова пък ще е особено важно познанието за душевните болести да се търси в отделителните процеси. Там винаги ще могат да се открият наистина важни опорни точки. Да се изследва какво е състоянието на отделителните процеси при някой душевноболен е извънредно важно, защото миналата година посочих, че при някои форми на душевни заболявания има склонност за създаване на имагинации и инспирации. Това означава именно освобождаване на духовността вътре в човека.
към текста >>

124. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо.
Наистина по отношение на долния човек чрез такава отвара се постига нещо, което изглежда като подсъзнателна метаморфоза на нашето външно сетивно възприятие. Ние биваме импулсирани с храносмилателната система сетивно да възприемем протичащия процес. И оттам именно това средство е много добре да се употреби за клизма. Употреби ли се това средство за клизма, се предизвиква един процес, който трябва да действа върху сетивно-нервната дейност, понеже наистина е външно въвеждане на по-фините сили на семената на кима и поради това ще последва един вид подсъзнателно възприемане в храносмилателните органи. Чрез това съвсем особено се импулсира летаргичната тъканна течност, като се предизвиква един вид сетивно-нервно усилващ процес, възприемането много силно се премества навътре в човека. Човекът започва да има възприятия в своите храносмилателни органи и това действа срещу всичко, проявяващо се като насрещен полюс при започването на една вътрешна дейност, която също може да бъде възприета, но се състои предимно във вътрешно възприемане, когато нашият организъм започне да се проявява много изригващо. Поради това, че можем да го възприемем много силно, когато развива такава органична дейност, че ние всъщност сами се възприемаме, то действа потискащо, значи оздравяващо върху такава дейност, която представлява възприемане отвътре навън, развива се сетивно-нервна дейност, която всъщност става метаморфозирано подобна на външното възприемане, така че ако се появяват стомашни болки, колики, газове, с това средство можем да работим ползотворно по съответния начин.
към текста >>

Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени.
И когато имаме именно хора, които страдат от слабост на главата, следователно горният човек при тях не развива правилна нервно-сетивна дейност и няма правилно дишане, можем да постигнем много с такова лечение с олово, като внимаваме да не доведем до натравяне. При всичките неща, които в известна степен можем да почерпим от това, което разгледахме през последните дни и също през последния семинар, става въпрос да сме наясно за следното. Тук преди всичко има една голяма противоположност. Всичко, което клони повече към среброто, в известен смисъл като метал се държи полярно на това, което клони повече към оловото. По отношение на тези неща естествено имаме извънредно недостатъчни минерални системи. Нашите минерални системи са всъщност извънредно недостатъчни, защото при една природосъобразна минерална система ще трябва да се имат предвид тези сродни съотношения между металите и тогава бихме видели, че при такава система на единия полюс ще лежат оловните съединения и оловото, на другия полюс - среброто, а в средата - например златото, Aurum, а другите ще са съответно подредени. Среброто и оловото са полярни поради това, че среброто въздейства непосредствено на веществообменно-двигателната система и то напълно периферно, силно въздейства върху това от веществообменно-двигателната система, което е разположено навън. Също и оловото въздейства върху това от главовия организъм, което е разположено навън. Среброто импулсира нервно-сетивната дейност във веществообменно-двигателната система и оттам подкрепя дейността, която прониква цялото тяло и която е импулсиране на дишането при всичко, което вчера нарекох метаморфоза на централния сърдечен орган.
към текста >>

Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
Имаме белите дробове, обгръщащи сърцето, имаме в известна степен белите дробове, обхващащи, заграждащи с дихателната същност циркулационната същност. Но и когато разглеждаме човека по отношение на изграждането на мозъка му, белодробното изграждане и чернодробното изграждане, когато разглеждаме целия горен заден човек, имаме продължаващо дишане, обхващащо циркулационните съдове заедно със сърцето. Храносмилателната и сексуалната организация са обградени от горния заден човек. Организацията е такава, че горният заден човек обгръща долния преден човек. Когато това дълбоко се прозре и разбере във взаимното му действие, в дейността на горния заден човек спрямо долния преден човек, което главно се изживява във взаимните отношения между сърце и бели дробове, когато правилно разглеждаме и вътре в този взаимен живот изследваме ритмичното, а след това изследваме нервно-сетивната дейност въз основа на това, което е горе и отзад, което естествено има своя насрещен полюс в предния долен човек, и когато наблюдаваме веществообменно-дивигателните процеси в предния долен човек, а след това ги изследваме в другото им изграждане при горния заден човек, тогава пред нас имаме целия човек и по този начин можем да го овладеем съответно и в другите му процеси.
към текста >>

125. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920 GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука

Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
Ако се опитам да представя нещата схематично, аз трябва да кажа следното: Ако с този бял кръг (рис.1) обхващам нормалния строеж на човешкия организъм, тогава възникването на един карцином аз трябва да отбележа ето така (червено); т.е. по този начин аз загатвам за определени растежни сили, които вместо да се разпределят навсякъде, се струпват в точно определено място. Ако искам да представя това, което става на другия полюс, при манията разбира се пак схематично, аз трябва да нарисувам тази фигура (синьо) като нещо, което се излъчва от организма, като нещо което иска да се устреми към сферата на духовно-душевното.
към текста >>

Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва.
Но от една друга страна, както ще видим сега, Шелинг казва още нещо, без да се съобразява с каквито и да е инстинкти. Аз много моля да обърнете внимание върху полюсната противоположност на това, което Шелинг казва. От една страна имаме изречението: Да познаваш природата, означава да твориш природата това ние не можем да осъществим, но от друга страна бихме имали изречението: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа! До този момент това забележително изречение е изговаряно само от последователите на Духовната наука, и то в един пълен мистериен мрак: Да познаеш духа, означава да разрушиш духа. Ако не можем да осъществим какъвто и да е творчески акт спрямо природата, по същия начин ние не можем засега казваме това само по аналогия, но занапред ще го обсъдим подробно да осъществим и никакво разрушение на Духа. С нашето познание ние не можем да проникнем в онези области, където започва разрушението на Духа. Обаче навярно Вие вече предчувствувате, това което ще кажа, а именно че онези области, където започва разрушението на Духа, показват несъмнено родство с маниакалните състояния.
към текста >>

126. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
към текста >>

Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят. Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот.
към текста >>

Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята. Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята! Волевата организация трябва да бъде сдържана, тя трябва да бъде възприемчива, тя трябва да има усещането за „мое” и „твое” и това усещане се развива едва в хора на външния живот. Помислете: животните, които повече от хората живеят в света на представите, биха гладували постоянно, ако нямаха инстинкта да си присвояват всичко. Нека да се замислим върху тези неща. Това не бива да се промъква във волевата организация, то трябва да остане в областта на фините представи. И аз бих казал следното: Ако астралната инфилтрация на нашия мозък, за която е напълно оправдано да си присвоя всичко, се промъкне в двигателно-веществообменната система или в ритмичната система, тогава във волята възниква като тенденция това, което трябва да си остане в мисловно-представната организация: възниква поривът да си присвояваме всичко.
към текста >>

127. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение. Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло. Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>

128. Съдържание GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
Вдишването като процес, изграждащ човешкото същество - активност на астралното тяло. Издишването - активност на етерното тяло. По време на сън - активност на космическата астралност. Нервно-сетивният процес като едно фино дишане, протичащо в топлинния елемент, чието издишване преминава в акта на обикновеното вдишване. Чрез топлинния елемент биват вдишани светлина, химизъм, виталност. По посока на другия полюс - модифицирано активирано издишване, отдаващо сили на веществообмяната.
към текста >>

129. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай. Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност. Тук утре ще продължим.
към текста >>

130. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Тук наистина трябва да разберем как действува Кармата, за да създаде двата полюса и отново да ги държи на разстояние един от друг, а от време на време да ги оставя да действуват един в друг.
Но в лицето на Фердинанд Раймунд ние имаме една своеобразна личност. Тя се развива не само по посока на ясновидството, но същевременно тук е налице и друго развитие. И двете са полярни противоположности, които в живота непрекъснато се сблъскват. И двете са събрани в една личност; патологичното и гениалното в него от една страна чудно си взаимодействуват, от друга страна страшно се размесват. Тук имаме нужда да се спрем на конкретното в Кармата. Тук наистина трябва да разберем как действува Кармата, за да създаде двата полюса и отново да ги държи на разстояние един от друг, а от време на време да ги оставя да действуват един в друг. В драмата на Фердинанд Раймунд ще откриете множество пасажи, за които ще можете да кажете: та тук едновременно проявяват себе си духовното виждане, но и онова, което идва от демоните на страха. В драматичното представя не Вие ще видите това от време на време.
към текста >>

131. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс.
Виждате ли, тук имаме отношението на човека спрямо Слънцето. Когато в окото Ви нахлуе слънчев лъч, за едно със светлинния лъч нахлува Духът на Слънцето. Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената. И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното.
към текста >>

И ние даваме лекарството като противоположния полюс на тайнството, тогава когато настъпи болестта.
Но може да настъпи и другото, чрез своята природа човекът се намира непрекъснато в status uasceudi, в процес на възникване на онова, което се стреми да освободи себе си в духовното, което се стреми да напусне физическото, но трябва да остане в него докато трае животът, и поради това не предизвиква във вътрешността недуховност, не предизвиква една свръхдуховност, предизвиква болест. И ние даваме лекарството като противоположния полюс на тайнството, тогава когато настъпи болестта. От една страна ние вникнахме в духовната лечителска практика на пастора, от друга страна, в пасторството на лекаря, на физическия лекар, и ако по този начин вникнем в съгласуването им, тогава ние ще разберем, каква е връзката на пасторския елемент от едната страна с медицината от другата. Тогава пасторската медицина ще обхване не просто едно теоретично учение, но едно човешко сътрудничество.
към текста >>

132. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас. Да си материалист означава да си болен. Ето защо никак не е чудно, че когато другите, които по правилен начин са разположени в своето физическо и етерно тяло, когато те се събират с тези болни материалисти, тогава те развиват противоположния полюс, всички възможни неясноти и спиритуализма.
към текста >>

133. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г. GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа

Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта. И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>

Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
Така виждаме, че чрез своето земно устройство човекът може да се изтръгне от Природата в две посоки, по посока на Подприродата към Отца, по посока на Свръхприродата към Духа, и от Мистерията на Голгота насам Христос е посредника между двата свята, той е одухотворителят на природното съществувание, одухотворителят на нормалното човешко съществувание, който непрекъснато трябва да установява хармония между Подприродата и Свръхприродата. Нали в хода на нормалното протичане на съня и на бодърствуването Подприродата бива непрекъснато уравновесена. Свръхприродата бива уравновесена при онези ясновидци, които винаги имат възможността да се завръщат обратно в обикновения човешки живот според своята воля. Ако пробуждайки се човекът не е в състояние да уравновеси това, което е изживял в Подприродата, тогава идва болестта, изживявайки себе си във физическото и в етерното тяло. Ако човекът не е в състояние това, което ясновидски може да изживее в областта на Духа, да го пренесе в състоянието на пълна будност, в природосъобразния ход на земния живот, тогава възникват душевните заболявания или болестите на духа и с това възниква противоположният полюс.
към текста >>

134. 2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>

135. 3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
към текста >>

И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
към текста >>

Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело. И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>

136. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>

Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>

Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
към текста >>

137. 5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето.
към текста >>

Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото.
към текста >>

Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго.
към текста >>

Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>

Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това. Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>

И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално.
към текста >>

138. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>

139. Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година. GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
към текста >>

Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
към текста >>

Този друг полюс е ембриологията[11].
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука. Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка. Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка.
към текста >>

Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона. И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления. Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията.
към текста >>

140. Втора лекция. 2 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда).
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>

В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>

Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>

Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята. Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>

Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс.
В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>

И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено.
Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>

141. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос.
към текста >>

Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>

142. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Така, отсега вече в това, което се намира на двата полюса на тричленната природа на човека, имаме нещо, което можем да го разглеждаме като противоположно насочено.
Това, което наричаме процеси на обмяна на веществата, ни насочва в противоположно направление, навън, и стигаме до процеса на оплождане. Така, отсега вече в това, което се намира на двата полюса на тричленната природа на човека, имаме нещо, което можем да го разглеждаме като противоположно насочено.
към текста >>

Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане. И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание.
към текста >>

Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>

На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък.
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>

Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси.
От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси. Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси. По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена. В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността. В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек. Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления.
към текста >>

Тук имаме двойственост, имаме два полюса.
По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена. В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността. В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек. Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления. Тук имаме двойственост, имаме два полюса. От две страни получаваме двете половини на света: от едната страна получаваме образа, а от другата страна получаваме стоящата в основата му реалност.
към текста >>

143. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области. Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
към текста >>

Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива. Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото. Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс. Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето. И от фактите в нас възниква въпросът: „Какво е станало тогава? ” Към какво в генезиса на небесното пространство, собствено, сочи това?
към текста >>

144. Седма лекция, 7 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс.
обратната страна на Земята (рис. 3, съвсем в дясно). Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи. И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето. От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>

Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи.
обратната страна на Земята (рис. 3, съвсем в дясно). Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи. И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето. От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>

145. Десета лекция, 10 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно. Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм. Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята. Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност. Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността. Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>

И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък. Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
към текста >>

146. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>

полюс към другия, съответно да допускаме преход между радиуса и сферичната повърхност.
полюс към другия, съответно да допускаме преход между радиуса и сферичната повърхност. Без прибягването до помощта на такива сложни представи, е съвсем невъзможно да се получи адекватна на предмета представа за човешкия организъм.
към текста >>

преминаване на Слънцето или Земята през зодиака, докато тук отвън (горе и долу) някъде трябва да се намира северният и южният полюс.
преминаване на Слънцето или Земята през зодиака, докато тук отвън (горе и долу) някъде трябва да се намира северният и южният полюс. Виждате, че с представите, които са формирани тук, не се отдалечавам твърде много от външната действителност. Реалните отношения ще ги търсим вече в следващите лекции.
към текста >>

Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис.
По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс. Бихте могли, да кажем, да вземете изходната точка на вашата координатна система за примката на Венера в триизмерното пространство при използване на полярни координати. Тук можете това. Но няма да се справите, ако искате на същия принцип да разберете, например, примката на Марс. Трябва мислено да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство. Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис. 9); друг път, за орбитата на Юпитер или орбитата на Марс с примките, ще се справите само тогава, когато си кажете: за моята система от полярни координати не вземам такава изходна точка, където винаги трябва да добавям нещо в придатък, за да получа полярните координати, а
към текста >>

147. Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени. Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят. В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
към текста >>

Също така, ако трябва правилно да обясня магнитната стрелка в нейната същност, не трябва да я обяснявам така, сякаш тук има център, а тук северен и южен полюс, а така, че просто по силата на устройството на цялото, съществува някаква безгранична линия, и че от едната страна силите действат периферно, а от другата – централно (рис. 14).
кръг, нямате никакво право да го разглеждате по различен начин. Това (монетата) е само част от кръга. Тук можете да не внасяте всевъзможни линии, но трябва да третирате това като част от кръга, който не е диференцирано видим, но който непременно го има тук, доколкото той е част от дъното. Просто защото тук долу имам видима точка, на теория мога да третирам тази видима точка така, че съвсем да не означава точка, а част от кръга (рис. 13). Също така, ако трябва правилно да обясня магнитната стрелка в нейната същност, не трябва да я обяснявам така, сякаш тук има център, а тук северен и южен полюс, а така, че просто по силата на устройството на цялото, съществува някаква безгранична линия, и че от едната страна силите действат периферно, а от другата – централно (рис. 14).
към текста >>

Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса.
При електрическите явления това се изразява в получаването от едната страна на катод, а на другата страна на анод. Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса. Не можем да говорим за проста полярност на полюсите, а трябва да говорим за това, че когато някъде се появяват анод и катод, те принадлежат на цяла система просто благодарение на цялото устройство. Само по такъв начин можем да стигнем до правилното разбиране на явленията.
към текста >>

Не можем да говорим за проста полярност на полюсите, а трябва да говорим за това, че когато някъде се появяват анод и катод, те принадлежат на цяла система просто благодарение на цялото устройство.
При електрическите явления това се изразява в получаването от едната страна на катод, а на другата страна на анод. Можем да обясним светлината само от една страна, ако я разглеждаме като част от сфера, радиусът на която е даден в посоката, в която действа електричеството, а другият полюс ни е даден като малка част от радиуса. Не можем да говорим за проста полярност на полюсите, а трябва да говорим за това, че когато някъде се появяват анод и катод, те принадлежат на цяла система просто благодарение на цялото устройство. Само по такъв начин можем да стигнем до правилното разбиране на явленията.
към текста >>

148. 2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически. Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка. Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя. Той излиза извън самата стрелка. Детинско е да се смята, че причината лежи в самата стрелка.
към текста >>

Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс.
Че положението става по-лошо, това хората го знаят, констатират го статистически. Въпреки това някои се съпротивляват, те просто настръхват срещу мероприятията, които могат да се придобият от духовното изследване. Да се започне вече правилно да се гледа на нещата е от огромно значение. Често съм казвал, че когато имаме една магнитна стрелка, която винаги заема една определена посока, като с единият си връх сочи магнитния северен полюс, а с другият магнитния южен полюс, би било детинско да се каже, че причината за тази постоянна посока на стрелката лежи в самата стрелка. Защото в действителност причината е в магнитния северен и южен полюс. За да обясни посоката на стрелката, човек прибягва до помощта на цялата Земя. Той излиза извън самата стрелка. Детинско е да се смята, че причината лежи в самата стрелка.
към текста >>

149. 3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен полюс, другата и страна като магнитен южен полюс.
Често съм употребявал едно сравнение, за да изясня това в други области на живота. Човек вижда, че магнитната стрелка с единия си край сочи винаги към север, а с другия към юг. Той търси причината за това не в магнитната стрелка, а в цялата Земя, като едната и страна определя като магнитен северен полюс, другата и страна като магнитен южен полюс. Ако някой търси причината за това свойство на магнитната стрелка в самата нея, това би било едно безсмислие. Защото положението на стрелката може да се разбере само ако се знае в какво съотношение тя се намира с цялата Земя.
към текста >>

150. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

За да се разбере това явление, трябва да се вземе цялата Земя, да се признае на Земята един северен магнитен полюс и един южен магнитен полюс, да се извика на помощ цялата Земя.
Но растенията, животните, които живеят там, също паразитите по растенията, взети отделно и изолирано, сами по себе си, наистина не могат да бъдат разбрани. Спомнете си какво Ви казах в първата лекция, че наистина говори нелепост онзи, който разглежда магнитната стрелка и в самата магнитна стрелка вижда причината на обстоятелството, че тя винаги се обръща на север. Това не е решение. За да се разбере това явление, трябва да се вземе цялата Земя, да се признае на Земята един северен магнитен полюс и един южен магнитен полюс, да се извика на помощ цялата Земя.
към текста >>

Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена.
Както за да се обясни свойството на магнитната стрелка, трябва да се извика на помощ цялата Земя с нейните два полюса, също така, когато човек изучава растенията, не е достатъчно да вижда само растението, животното, човека, а трябва да извлече съвет от цялата Вселена. Защото всеобхватният живот идва от целия Универсум, а не само от това, което Земята ни предоставя.
към текста >>

151. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противоположният полюс на астралността около дървото, която предизвиква растящите на дървото паразитни растения?
Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противоположният полюс на астралността около дървото, която предизвиква растящите на дървото паразитни растения? Какво се извършва чрез камбия, какво прави той?
към текста >>

152. 13. Осма лекция, 16 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс.
Вчера споменахме, че растението има физическо и етерно тяло, и в горната си част е обгърнато от астралност, от астрална субстанция и астрални сили. Растението няма астрално тяло, но то е обгърнато от витае ща около него астралност. Влезе ли в съвсем определена връзка с астралната субстанция, както е при формирането на плодовете, растението произвежда за храна нещо, което подкрепя астралността в животинския и в човешкия организъм. Вникне ли се по-дълбоко в процеса на храненето, тогава всяко растение или каквото и да било друго вещество ще се преценява с оглед на това, дали то подкрепя по някакъв начин някакъв елемент в животинския организъм. Смятам, че трябва да се разгледа и противоположния полюс. Там именно се намира нещо извънредно важно. Аз вече го засегнах, но тук, където ще трябва да бъдат създадени основите за изхранването на животните, то трябва още веднъж особено да бъде изтъкнато.
към текста >>

То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/.
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран. В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/. При животното би трябвало да се говори за двучленен организъм, като двете системи се смесват в средата и така се формира неговият организъм.
към текста >>

153. 8. Лекция: Същността на храненето на животните GA_327 Биодинамично земеделие

За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка. Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>

154. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите. GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>

Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1]. Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът. Защото вие знаете, че не само снежинките имат всевъзможни прекрасни, удивително красиви форми - снежинките имат на първо място такива форми, в основата на които стои шестоъгълник, - но има също и ето такива форми (вж. рис.).
към текста >>

Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите.
Ако човек задава такива въпроси, той трябва да се ориентира към човека като цяло. Човек има два органа: те се отличават при хората, намиращи се там, където Слънцето целогодишно има голяма сила - както в горещите области на Южен Египет или Индия, - вътрешният строеж на тези органи при живеещите там хора се отличава от строежа при хората, намиращи се целогодишно на студено, където природата постоянно се стреми към образуване на снежинки, на ледени фигури, например при ескимосите. Те живеят в горните ширини, там, където се формират снегът и ледът, където водата малко се топи. При външен поглед хората биха казали: да, в топлите страни хората външно изглеждат малко по-големи, а ескимосите са хора с малък ръст. Но не в това е работата; голямото различие между човека от горещата зона и човека от студената зона, ескимоса, се състои в това, че при тях по-друг начин става образуването на черния дроб и образуването на белите дробове. По отношение на размера тялото на ескимоса има по-големи бели дробове и малък черен дроб, а човекът от горещата зона има относително малки бели дробове и голям черен дроб. И така, виждате, че хората от тези области, където възникват ледените кристали и ледените фигури, се отличават от другите по това, че спрямо размера на тялото си те имат малък черен дроб и големи бели дробове.
към текста >>

Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
В студените области това не става, там Слънцето е с малко сили. Затова пък отразената слънчева светлина, светлината на Луната действа там особено активно и тази светлина способства кристализацията на снега и формирането на леда в картините с ледени цветя. При нас това става само тогава, когато през зимата Слънцето губи силите си. Но в областите на вечен лед, на Северния полюс или високо в планините, става това образуване на прекрасни ледени форми, тъй като Слънцето там също няма сили, тъй като то може да развива силата си само при достатъчна плътност на въздуха.
към текста >>

155. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножаването.
Да разгледаме сега мисленето от другия край. Какъв е този друг край? Другият край на мисленето е размножаването, създаването на нови живи същества. Това е то другият край. Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножаването.
към текста >>

156. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

(Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел.
И ако тя би искала да се развива в това направление и по-нататък, нищо ново от Слънцето не би получила, освен същото. Защото ако си представите пчелата-работничка тук (изобразява го на рисунка), а тук - Слънцето в момента, когато се отлага яйцето, тази точка ще се намира право срещу Слънцето. Примерно за двадесет и един дни Слънцето прави един оборот около своята ос. То се връща в предишното положение, тази точка отново е тук. (Има се предвид точката на повърхността на Слънцето, противостояща на точката на Земята, в която се намира яйцето; за двадесет и един дена точката на повърхността на Слънцето, макар и да не се връща в предишното положение - тъй като, по съвременни данни, периодът на въртене на Слънцето е не двадесет и един, а двадесет и пет дена на екватора на Слънцето и около тридесет и четири дни на неговите полюси, - влиза в зоната на видимост от Земята - бел. пр.) Ако този процес продължи, въздействията, идващи от Слънцето, ще се окажат такива, каквито вече са идвали тук (тоест в точката, където е разположено яйцето, развило се в течение на първия оборот на Слънцето около своята ос до стадий на пчела-работничка - бел. пр.).
към текста >>

157. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
Такава e противоположността между «аза» и етерното тяло. В човека «азът» и етерното тяло трябва взаимно да се компенсират, да се уравновесяват помежду си. Оттук вие виждате, че ако човек изследва природата истински, ако с отворени сетива дойде в курорт, където мирише на развалени яйца, на сероводород, той се научава да изживява усещане за пролет в своя корем, вътрешния противоположен полюс на което е действието на загниващите белтъчини.
към текста >>

158. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение!
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>

Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>

159. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите GA_354 Сътворението на света и човека

Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята.
Северен полюс, а от студения Северен полюс въздухът отново се връща назад в централните области на Земята. Така че, поглеждайки на това отстрани, също би могло да се видят такива линии; но това са линиите на пасатните ветрове, въздушните потоци на пасатите. Нещо подобно става и на Марс. Само че на Марс всичко живее в много по-голяма степен, отколкото на Земята. Земята е отмряла планета в много по-голяма степен от Марс, на който много неща се намират в повече или по-малко живо състояние. И тук искам да обърна внимание върху нещо, което може да улесни разбирането ви за това, как всъщност стои работата с отношението между Марс и Земята.
към текста >>

160. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него GA_354 Сътворението на света и човека

Горе и долу на полюсите Земята е студена.
Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено. Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания.
към текста >>

Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено.
Земята не става така. На Земята става ето какво: ако тук нарисувам Земята (изобразява го на дъската), тук, тоест по протежение на екватора, тя е гореща. Горе и долу на полюсите Земята е студена. В средните части е топло. Ако хората отидат в Африка или в Индия, те отиват на горещо място. Нагоре, към Северния полюс, както и към Южния полюс, е студено. Всички това навярно сте го чели в описанията на полярните изследвания.
към текста >>

Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс.
Това става поради свойството на топлината, на топлия въздух, на всяко въздушно, газообразно тяло, при нагряване да става по-леко и да се издига нагоре. Студеният въздух се задържа долу, защото той е по-тежък. Всеки топъл въздух се издига нагоре, защото е по-лек. Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>

Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух.
Топлият въздух постоянно се намира тук (изобразява го на дъската), а студеният - тук. Топлината постоянно се издига нагоре, така че тук, в средната част на Земята, топлият въздух постоянно се стреми нагоре. Но издигнал се горе, той духа към Северния полюс и така възникват ветровете, насочени от екваториалната зона на Земята към Северния полюс. Те представляват издигащият се нагоре топъл въздух. Но от друга страна, студеният въздух, стремящ се да се загрее, преминава тук, където се създава разреждане, в централните области. Студеният въздух върви надолу, така че постоянно от Северния полюс към средните части на Земята струи студен въздух, а от еква-тора, от средната част на Земята към Северния полюс струи топъл въздух. Това са пасатните ветрове, които не са толкова забележими в нашите области, но които са много забележими в другите области.
към текста >>

Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу.
Така става не само с въздуха; в морските води също се проявяват течения от средната част на Земята по направление към Северния полюс и отново надолу. Разпределението тук, разбира се, може да бъде най-различно, но то става именно така.
към текста >>

161. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите GA_354 Сътворението на света и човека

А тук е Южният полюс.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук.
към текста >>

Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук.
към текста >>

Тук се намира Северният полюс.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук.
към текста >>

Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук.
към текста >>

След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ.
А тук е Южният полюс. Именно около Южния полюс се намират много вулкани, вулканични планински масиви. Тук се намира Северният полюс. Сега можем да проследим линия, която върви от Централна Америка, оттук, където се намира вулканът Колима[2], надолу през планините, които се наричат Анди, и така до Южния полюс. След това тя отива по-нататък: от Южния полюс се издига нагоре, тук преминава Африка и отива до вулканичните планини на Кавказ. След това тази линия преминава тук, горе, заобикаляйки Швейцария, и отива към Рейн и върви дотук.
към текста >>

Следователно, ако чертая тетраедър, тук ще се намира Централна Америка, тук имаме Южния полюс, тук се намира Кавказ, а това тук, отгоре, в тази част, която не се вижда, би била Япония.
Но това аз не мога да нарисувам, тъй като би трябвало да направя всичко сферично, кръгло. Ако бях направил това сферично, върхът би се паднал тук, горе, в Япония. Следователно, ако чертая тетраедър, тук ще се намира Централна Америка, тук имаме Южния полюс, тук се намира Кавказ, а това тук, отгоре, в тази част, която не се вижда, би била Япония.
към текста >>

За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс.
Откриваме, че ако вземем тази линия, която ви начертах тук, линията, която образува този тетраедър, ако я следваме, повечето огнедишащи планини ще се окажат разположени по тази линия. За тях навярно ви се е налагало постоянно да слушате, за тези ужасни изхвърлящи огън планини в Южна Америка, които са разположени в Чили и по-нататък, тези страшни вулкани се намират и около Южния полюс. Мощни, бълващи огън планини има и в Кавказ. Ако преминете насам, можете да кажете: у нас те не са толкова много, но може да се докаже, че някога тези огнедишащи планини са се намирали тук навсякъде, но са угаснали. Виждате ли, ако например преминем по пътя, който води от севера на Силезия до Бреслау, там може да се види една забележима, самотно стояща планина; хората се боят от нея даже и днес. Ако върху нея се проведе изследване на скалните породи, ще се открие, че тази забележителна планина се явява угаснал вулкан. Точно така в много области на Германия има угаснали огнедишащи планини.
към текста >>

162. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924 г. Какво представлява Антропософията. Кометата Биела GA_354 Сътворението на света и човека

Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена.
Това е действително така. Обаче той пресметнал защо трябва да стане така, че през 1933 г. -сега сме 1924 г., - ако кометата би останала такава, каквато тя е била през XVIII век, сблъсъкът би бил неизбежен и Земята би трябвало да загине! Изчислението било вярно. Хората са могли да кажат само едно: кометата се оказала милостива. Защото тя била способна така да се сблъска със Земята през 1933 г., че всички морета да се устремят към Северния полюс и цялата Земя да бъде унищожена. Това е можело да се изчисли. Но кометата се разпаднала, освен това е отдала своята материя в раздробените метеорити, които вече не можели да нанесат вреда.
към текста >>

НАГОРЕ

3.9378778934479